Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 209

— Отиваме в кухнята тогава. Ще отворя една бутилка.

Докато Тони се занимаваше с напитките, Карол се разположи край кухненската маса.

— Току-що разкарах Джонатан — заяви тя.

Тони се зарадва, че беше с гръб към нея, така че тя не можа да забележи радостния блясък в очите му, нито пък усмивката, която огря лицето му.

— И как се чувстваш сега?

Карол избухна в смях.

— Тони, държиш се като шибан психоаналитик.

Той я погледна през рамо.

— Съжалявам. Въпросът не беше проява на професионално любопитство. Просто приятелски интерес.

— Още се дразня, като си помисля как се опита да ме притисне в ъгъла. Изпрати ми в офиса някакъв смехотворен букет, а тази вечер се появи и лично. Ако беше оставил всичко така, както си беше, бихме могли поне да бъдем приятели. Вбеси ме самоувереността му, нали разбираш?

Тони постави чатите на масата.

— Разбирам. „След като прекара една нощ с мен, не е възможно да не ме обичаш“.

— Именно. А нали знаеш каква ставам, когато някой се опитва да ми наложи собствените си решения.

Той направи гримаса.

— Страховита картина.

— Държах се ужасно с него — призна тя. — Но държах да не остава никаква възможност за нови недоразумения. Точно сега нямам време и сили за такива истории — тя отпи с наслада глътка вино. — Дано само не откаже да даде показания като експерт.

— Не ми се вярва. Ако съдим по досегашното му поведение, вероятно ще се надява да те впечатли с великодушието си. И, разбира се, ще му се иска да вярва, че след време ще осъзнаеш какво си изпуснала. Не се безпокой, Карол, той ще се върне — Тони вдигна чашата си към нея в безмълвна наздравица.

Тя изпъшка.

— Понякога направо те мразя.

— Ще ме намразиш още повече, когато разбереш защо те повиках.

— О, да — каза тя. — Имаше някакъв повод да дойда тук, нали? Хайде, разказвай.

Тони така и не се беше научил да поднася деликатно сведения. Говореше винаги прямо, смущаващо откровено, без каквито и да било опити да украсява фактите. Дори заради Карол не съумяваше да бъде по-дипломатичен.

— Някъде в основата на този случай има човек, който работи в полицията или поне е свързан по някакъв начин със следствието. Служител на съдебномедицинската лаборатория или нещо подобно.

Карол тъкмо поднасяше чашата към устните си, но ръката й застина във въздуха. Тя върна внимателно чашата обратно на масата.

— Това е много сериозно обвинение.

— Но обяснява много неща. Убеден съм, че Дерек Тайлър не би могъл да организира тези престъпления. Тайлър е нискоинтелигентен, упорит, но същевременно податлив на внушение. Ако беше решил да убие някоя проститутка, не би измислил такъв сложен план. Щеше да я убие на улицата — с нож или дори с тухла. Местопрестъплението щеше да е осеяно с улики. Щяхте да го арестувате още същата вечер. Той не е любител на сложната игра като човека, когото търсим. От друга страна, Тайлър не е обвинен несправедливо. Следователно стигаме до Паяка. Защото не можем да заобиколим един категоричен психологически аргумент — тези престъпления не може да са се родили във фантазията на Дерек Тайлър. Те са плод на нечие друго въображение. Някой друг е дърпал конците.