Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 208

Карол стисна юмруци.

— Аз не се виждам с друг мъж. Поне не в този смисъл, който ти имаш предвид. Но не е възможно отношенията между хората да бъдат опростени така, че да заприличат на правилата на спортна игра.

— Ти се отнесе нечестно с мен — заяви той с горчивина. — Още тогава сърцето ти не е било свободно.

Тя поклати ожесточено глава.

— Никога не съм твърдяла подобно нещо. Ти видя това, което искаше да видиш, и си досъчини останалото.

— Не заслужавам подобно отношение — продължи той развълнувано.

Изведнъж Карол усети как гневът я напуска. Почувства се отпаднала и потисната.

— Така е — съгласи се тя. — Вероятно си прав — отвори вратата и продължи: — Аз не съм неблагодарна, Джонатан. Бих се радвала, ако можехме да останем приятели. Но това е невъзможно след всичко, което се случи.

Джонатан тръгна да излиза и спря на прага.

— Не му завиждам — на този мъж, когото обичаш — каза той мрачно.

— Това е първото разумно нещо, което казваш тази вечер — отвърна натъжено Карол. — Довиждане, Джонатан.

Проследи го с поглед, усещайки отлива на последните следи от адреналин. Господи, още какви неприятности щеше да й донесе тази вечер?

Тони седеше на бюрото си и се взираше в картината на нощния град, който сякаш се стичаше надолу по хълма към центъра. В далечината по високите сгради в квартала на банките се очертаваха разпилени светли правоъгълници, което ги караше да напомнят на недовършена игра на бинго.

— Ти си там някъде — каза той тихо. — Кроиш планове, обмисляш как да ни принудиш да играем играта по твоите правила, решаваш какво да правиш с Пола.

В главата му започваше да се оформя образът на човека зад тези престъпления. Необходими бяха големи усилия, за да започне да прониква в съзнанието на смътната фигура на кукловода, но най-сетне започваше да сглобява картината, да напипва постепенно логичната връзка в хаотично натрупаната информация. Мислеше си, че далеч по-трудно ще бъде обаче да убеди Карол.

Видя колата й да спира пред къщата и изтича долу да й отвори. Стъписа се, когато видя колко изтощена изглеждаше. Очите й бяха хлътнали, кожата — бледа и отпусната.

— Изглеждаш напълно разбита — каза той и й направи път да влезе.

— Издъних се с разпитите на задържаните за убийството на Тим Голдинг. Излиза, че сме пуснали на свобода престъпника, а сме задържали невинен човек. Кевин смята, че заподозреният е толкова самоуверен, че ще се прибере отново у дома и ще можем да го арестуваме повторно. Но аз се съмнявам. Освен това търсенето на Пола не дава никакви резултати. Дон и Джен се изпокараха, защото Джен твърди, че Пола е хомосексуална, а Дон настоява, че не е. Сам Еванс си е въобразил, че Господ му е отстъпил мястото си. Единствената, която не ми къса нервите, е Стейси, и то само защото тя разговаря предимно с компютрите — тя свали палтото си и го окачи на ниската колонка в началото на стълбищните перила. — Къде да вляза?

— Ще пиеш ли нещо или се водиш още на работа?

— Отговорът и на двата въпроса е да. Чакам новини от Кевин, но няма да се връщам в офиса, освен ако няма развития в търсенето на Пола.