Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 205

Взе всички необходими материали и влезе в стаята за разпити. Веднага след като включи магнетофоните и произнесе обичайните встъпителни думи за записа, Бронуен Скот заяви:

— Клиентът ми иска да направи изявление.

Кевин не съумя да прикрие изненадата си. Усмихна се и се запита дали бе възможно в крайна сметка всичко да мине толкова лесно.

— Добре, нека го чуем.

Адвокатката извади очила без рамки, окачи ги на върха на носа си, покашля се и зачете:

„Казвам се Калъм Доналдсън и работя като лесничей в националния парк «Пийк Дистрикт». Искам да направя изявление във връзка с фотоапарат «Канон Елф», който понастоящем е мое притежание. Закупих фотоапарата в средата на септември настоящата година от своя колега Ник Сандърс“.

Бронуен Скот замълча и вдигна поглед от листа. Кевин съзнаваше, че тя се наслаждава на възможността да го постави в неудобно положение и направи всичко по силите си да се овладее. Тя си позволи да се усмихне леко със стиснати устни и продължи:

„За фотоапарата платих на Сандърс сто и петдесет паунда. Сумата беше платена с чек, продажбата беше реализирана в кръчмата «При червения лъв» в Литън. Присъстваха Дейвид Адамс от Литън Мил и Мария Томлинсън, също от Литън Мил. Съгласен съм да позволя достъп до банковите си сметки, за да бъде потвърдена трансакцията и съм уверен, че Дейвид Адамс и Мария Томлинсън ще си спомнят случая, тъй като всички снимахме с въпросния фотоапарат в кръчмата същата вечер.“

Тя му подаде текста, написан със спретнатия й почерк и допълни:

— Подписан пред свидетели. Кога ще освободите клиента ми?

Кевин се взираше с мътен поглед в листа пред себе си, виждайки как щастливата му вечер рухва пред очите му. Знаеше, че въпреки всичко би трябвало да зададе предварително подготвените въпроси, но точно сега времето беше скъпо.

— Трябва да поговоря с главен инспектор Джордан — каза той вместо отговор и допълни в микрофона: — Разпитът е приключен в седем часа и четиридесет и три минути вечерта — после скочи и излезе забързано от стаята.

Отиде тичешком до приемната и попита дежурния сержант:

— Кога освободихте Сандърс?

— Когато ми наредихте. Преди около четиридесет минути — отвърна сержантът.

— Кой ще го откара обратно?

— И двамата освободени отклониха предложението някой от колегите да ги откара. Казаха, че не искали да общуват с нас повече от необходимото и щели да се приберат сами.

— По дяволите! — избухна Кевин.

— Проблем ли има?