Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 204

— Какъвто и да е случаят, ние можем да те защитим. Кой е Паяка, Дий?

Този път тя се ядоса и се постара да прикрие гнева си, нападайки го яростно.

— Ти още не можеш да вържеш, а? Може да не си точно ченге, но пак си един от тях. Единствените, за които се грижите, са вашите хора. Да, страхувам се, и имам основания да се страхувам. Обещанията ви няма да променят нищо.

Тя скочи внезапно и сграбчи чантата си.

— Чакай, Дий! — настоя Тони. Но тя вече вървеше към изхода, без да се обърне нито веднъж. — Дори не си изпи… — сервитьорката тъкмо се връщаше с високо вдигнат поднос — … рома — довърши той с въздишка.

Той седя дълго, вперил поглед в червеното вино — от време на време поглеждаше и към рома с касис в чашата отсреща. В съзнанието му мислите се мяркаха и изчезваха, докато той се опитваше да свърже в логична последователност това, което знаеше, и това, което само предполагаше. Обичайното за ранната вечер оживление утихна и барът опустя — така щеше да остане докъм девет часа. Почти всички клиенти освен Тони си бяха тръгнали, когато той внезапно извади мобилния си телефон и набра един номер.

— Карол Джордан — чу се от другата страна.

— Аз съм. Може ли да поговорим?

— На работа съм. Искаш ли да дойдеш тук?

Това беше последното място, на което би желал да проведе точно този разговор.

— По-добре не — отвърна той. — Защо не се видим вкъщи?

— Точно сега не мога да се откъсна. По всичко личи, че случаят Тим Голдинг и Гай Льофевр ще бъде решен всеки момент.

— Това е чудесна новина. Но наистина се налага да говоря с теб, само че не там, където си сега.

Той я чу как въздъхна.

— Дай ми един час. Ще дойда при теб. И виж какво, Тони…

— Да?

— Постарай се причината да е основателна.

Под натиска на адвокатите, представляващи Ник Сандърс и Пит Сайврайт, Кевин бе принуден да освободи тях двамата. Нямаше и друг избор след като ги бе уведомил за новината, което беше и тяхно право — а именно, че проведените обиски не са довели до откриване на улики срещу техните клиенти. Когато Бронуен Скот заяви, че е имала достатъчно време за предварителна консултация с Калъм Доналдсън, той отдели още няколко минути, за да се подготви за срещата. Беше почти сигурна, че адвокатката ще посъветва клиента си да не отговаря на никакви въпроси, но все пак не искаше да рискува.

Кевин чувстваше как във вените му пулсира възбудата от непосредствената близост на успеха. Напоследък приемаше всеки успешен арест, всяка присъда над уличен от него престъпник като още една стъпка към възстановяването на доброто му име. Чувстваше някогашната си грешка като петно, грозно петно от онези, които уличните хлапета правеха със спрей по стените. И всеки успех го заличаваше все повече — сякаш за пореден път по него минаваше четка с бяла боя. Един ден от петното нямаше да има и следа, стената щеше да е изцяло покрита с прясна боя, и той щеше да бъде отново това, което беше преди.

Калъм Доналдсън отговаряше на изискванията. Съответстваше на описанието в психологическия профил. Живееше сам в отдалечена къщичка между Чапъл-ин-льо-Фрит и Касълтън. Беше пристрастен към наблюдаването на птици и често водеше в Пийк Парк ученици на наблюдения за опознаване на птичия свят. Разполагаше и с необходимите технологични познания, имаше нов компютър и пейджър, настроен да го уведомява автоматично за появата на редки видове птици на територията на Обединеното кралство. При първия си разговор с него Кевин забеляза, че е смутен и объркан. Ако трябваше той да прецени кой от тримата заподозрени е убиецът, би се спрял именно на Доналдсън.