Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 203

— Ти не се меси, приятел — посъветва го биячът.

— Дамата е с мен. Дойдохме да пийнем нещо на спокойствие.

— Точно тук няма да стане.

Дий постави ръка над лакътя на Тони.

— Остави, Тони, ще отидем някъде другаде.

Той я потупа по ръката.

— Не, Дий, няма да си тръгнем — после се обърна към бияча и продължи с леден тон: — Нямате никакви основания да откажете достъп на приятелката ми. Тя в никакъв случай не е облечена по-недискретно от поне три от посетителките в бара. Не практикува занаята си тук, за разлика от всевъзможните банкови служители на бара, и за разлика от повечето ви клиенти няма намерение да ползва тоалетната ви, за да взема там наркотици. Така че, ако не сте в състояние да изтъкнете смислена причина, поради която ние трябва да си тръгнем, смятам да си намерим някоя маса, да пийнем и да поговорим.

Той кимна учтиво и поведе Дий навътре.

Охранителят, стъписан, ги проследи с погледа на бик, който не е успял да наниже матадора на рогата си. Тони избра маса, издърпа стол, изчака, докато Дий седна, и тогава се намести срещу нея. Тя му се ухили.

— Как успя да го изработиш така, че да ти се размине?

Тони се престори на смутен.

— Може да се дължи на вродения ми чар.

Дий се разсмя с дълбокия и леко пресипнал глас на жена, която пуши много и си ляга късно.

— По-вероятно не можа да те разбере.

— Това ми е проблемът от години… — Тони вдигна поглед при появата на сервитьорката, която тръсна на масата купичка с оризови бисквити. Подозираше, че незабавната й поява се дължи на любопитството й да види мъжа, който е успял да запуши устата на охраната. Тони й се усмихна лъчезарно.

— Добър вечер. Дамата иска… — той погледна въпросително Дий.

— Ром с касис.

— А на мен чаша каберне. Благодаря — сервитьорката се оттегли, хвърляйки им последен заинтригуван поглед.

Дий се понамести с видима наслада на удобния стол с кожена тапицерия.

— Е, за какво искаше да говориш с мен?

— Струва ми се, че знаеш отговора на този въпрос.

— Да не е във връзка с това, за което ме питаше оная жена от полицията?

Тони не отговори, просто продължи да я гледа с очакване.

Дий се приведе рязко напред над масата.

— Тя каква ти е? Защо ти е да й вършиш мръсната работа, ако не си ченге? — попита тя рязко.

— Аз съм психолог.

— Аха, от онези, дето карат хората да лягат на някаква кушетка и да им разказват за детството си — отбеляза тя презрително.

— Нямам кушетка.

Дий се усмихна предизвикателно.

— Жалко. Не бих имала нищо против да полегна на кушетка с теб.

— Животът е пълен с разочарования, Дий. Защо се страхуваш толкова от Паяка?

— Кой казва, че се страхувам?

Преструвката беше толкова неубедителна, че думите й едва не го разсмяха.

— Защо иначе отказваш да ни кажеш това, което знаеш, при положение, че става дума за спасяването на човешки живот? Не ми се вярва да мълчиш от привързаност към него.

Дий отклони поглед.

— Защо да рискувам кожата си заради ченге? — тя се поразмърда неспокойно на мястото си. — Вие нямате представа в какво сте се набутали, така ли е?