Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 202

— Да… да…

Накрая каза:

— Продиктувайте ми марката, модела и серийния номер — взе химикалка и започна да пише бързо, после добави: — Благодаря, приятел. Ще черпя. Чакам документацията веднага щом е възможно.

Затвори телефона и се обърна широко усмихнат към Бронуен Скот.

— От полицията в Дербишър току-що ме уведомиха, че са открили фотоапарат, чийто сериен номер отговаря на този на апарата, с който са направени снимките на Суиндейл и снимката на Тим Голдинг. Познайте къде са го намерили.

Бронуен Скот изкриви презрително устни.

— Хайде, кажете.

— В спалнята на вашия клиент — той се облегна на гишето в приемната и скръсти ръце. — Като че ли няма да си тръгнете скоро оттук, така ли е, госпожо Скот?

Тони си мислеше, че обиколката по нощните улици на Темпъл Фийлдс с кола поражда съвсем различно усещане в сравнение с разходката по същите места пеш. Човек виждаше всичко от съвсем различен ъгъл. Когато се разхождаше по улиците, не можеше да не забележи проститутките, но не беше кой знае колко трудно и да не им обръща внимание. Но седнеше ли зад волана, предлагането на секс услуги направо му се натрапваше. Търговията беше ориентирана предимно към автомобилния трафик, не толкова към пешеходците.

По време на първата обиколка Тони беше толкова погълнат да преценява промяната в атмосферата, че не забеляза Дий. Когато минаваше за втори път по същите улици, я видя на един ъгъл. Стоеше на бордюра и полюшваше бедра, наведена към платното. Той намали скоростта и спря до нея. Когато видя, че той сваля прозореца, тя пристъпи напред и се наведе към него, предлагайки обширен изглед към дълбокото й деколте.

— Какво да бъде за теб?

— Ти ли си Дий?

— Аз съм. Препоръчал ли ме е някой, сладур? Е, значи не е сбъркал. Та какво ти трябва?

За миг Тони се смути. Колко по-сложно стояха нещата всъщност!

— Нямам намерение да ползвам услугите ти, Дий. Трябва да поговорим.

Дий отстъпи крачка назад, но не прикри деколтето си.

— Да не си ченге?

Той посочи първо колата, а после и себе си.

— Какво тук ти напомня на ченге? Не, не съм от полицията.

— В такъв случай, щом искаш да разговаряме, ще си платиш.

Тони кимна. Звучеше разумно. В края на краищата, хората си плащаха, за да разговарят и с него.

— Добре, ще платя. Искаш ли да се качиш?

След десет минути той спря пред един елегантен бар на границата с квартала на банките. В колата Дий се опитваше да го заговори, но той я помоли да почака.

— Не ме бива да говоря и да шофирам едновременно — каза той. — Няма да успея да намеря мястото, което търся.

Двамата тръгнаха към бара, а на входа за най-голямо учудване на Дий Тони отвори вратата и я изчака да влезе първа. Щом влязоха, към тях се упъти набит мъж с недвусмисления вид на бияч.

— Я чакайте, вие накъде сте тръгнали?

Поведението му беше нагло и агресивно.

— Теб какво те интересува, мутро? — сопна се Дий.

— Тук не се допускат такива като теб — заяви охранителят.

Тони се намеси с непринудеността, която бе в състояние да постигне единствено когато случаят не го засягаше лично.

— Какво точно имате предвид с това определение?