Читать «Змии в стените» онлайн - страница 72

Драконът все пак реши да рискува и да похлопа на вратата. Нямаше представа кой ще му отвори, но нуждата му от храна, вода и сън го караше да пренебрегва вродения на неговото (вече бивше) племе инстинкт да не се доверяваш на непознати.

– Кой е? – дочу се раздразнен глас от вътрешността на къщата.

– Казвам се Тодор, уважаеми страннико… Прост? нахалството ми, но се заблудих, обикаляйки из Световете не съм слагал залък в устата си от дни, а последният път, когато спах, без вятърът да брули тялото ми, бе преди месеци… Дали ще мога да злоупотребя с гостоприемството ти, дори да е само за час-два?

Резето изщрака и вратата се отвори със жалостиво скърцане. Срещу Тодор се изправи мъж на средна възраст, със жълтеникава кожа и странно издължени в посока към бакенбардите очи. Екс-драконът никога не се бе сблъсквал с подобна раса, въпреки цялото си обикаляне насам-натам и в този, и в предишния си образ.

– Заповядай, пътнико – поклони се непознатият. Благодарение на това Тодор успя да забележи меча със странна форма, който бе запасан зад гърба му. – Един ронин35 никога не ще остави някого да гладува и студува пред портите на дома си. Колкото и отшелнически да живея, все ще се намери залък хляб и паничка вино като за теб… а така като гледам, и топла баня ще ти бъде от полза – добави той, след като дискретно вдиша част от букета аромати, донасящи се от тялото на неканения гост.

Тодор още не бе успял да стигне до главата „Поддръжка и хигиена“ на трактата, но благодарение на домакина си успя бързо да навакса. Фактът, че забрави да преметне хавлията през слабините си на излизане от банята, както и набързо предприетата инициатива от страна на ронина пък съумя да го накара да се запознае с пасажа „Плътски желания и потребности“ в резюме.

– Добре дошъл в планината Броукнек36, Тодор-сан – целуна го нежно по ухото домакинът, след като бурните страсти вече бяха отшумели. – Името ми е Шиготури – волен самурай, прокуден от събратята си заради особеностите на изпитваната от мен любов. Виждам, че и на теб не са ти чужди моите щения…

– Именно заради това се превърнах в човек, уважаеми Шиготури – поклони се Тодор. – Сигурно имаш бегла представа, но, уверявам те, животът на дракон с обратна резба е изпълнен с, меко казано, адски разочарования…

Преди зяпналият от изумление азиатец да успее да реагира по някакъв начин на последното изречение, някой задумка с все сила по вратата. Ронинът се загърна с чаршафа, все още мълчейки, отиде да провери кой е натрапникът, върна се в спалнята и сухо съобщи:

– Теб търсят.

Пред къщата на Шиготури нервно се разхождаше Били Зеленчука. Щом видя Тодор, веднага викна:

– Друже, ако знаеш от колко време те издирвам! Спешно трябва да те върна при Абдулла, докато не е станало нещо ужасно!

– Чакай малко, за какво говориш…!?

– Старият пръдльо е объркал едно от заклинанията. Колко пъти му повтарям, че тая негова мешавица от еврейски йероглифи, арабски писмена̀ и вевета37 ще му докара беля на главата… Според астралните следи на извършената от него над теб магия тялото ти не е напълно преобразено в човешко. Черният ти дроб все още е драконовски…