Читать «Змии в стените» онлайн - страница 71

– Ето ти прочитна литература за домашно – тикна Абдулла в ръцете му копие от трактата „За особеностите на човешкото тяло и трудностите при овладяването му“, излязъл изпод перото на живата легенда на VIII век от основаването на Алианса, демона Асгарот, който според преданията бе успял да обсеби 1379 тела, включително и на една от Акълдаващите.

Тодор обеща да го прочете непременно въпреки че обемистата книга му се стори твърде непосилно предизвикателство.

Абдулла не само че не спомена и думичка за плащане, но и благодушно сподели част от гардероба си с бившия дракон. Навикът на хората да се навличат с по 3-4 ката дрехи винаги бе будел недоумение у Тодор, но след като се постъкми, усети как полека-лека започва да проумява необходимостта от всичкото това обличане. Наистина, доста по-удобно бе да се разхождаш наоколо с наметало, ватирана фланела и ботуши, особено ако тялото ти вместо с добрите, доказали се във времето люспи е покрито с подобна меко и неприятно розовееща кожа.

Прясно очовеченият дракон благодари на магьосника и закрачи из Обединените Светове, твърдо решен да открие веднъж завинаги половинката си. С всеки един портал, през който преминаваше обаче, надеждите му се сриваха все по-ниско и по-ниско, докато най-накрая не заораха в прахта на върховното отчаяние. Колкото и абсурдно да звучеше, но очевидно хората с нестандартна сексуална ориентация бяха по-малко и от драконите. Е, от време на време се срещаха и такива, но за Тодорово огромно съжаление отдавна бяха заети и щастливо се чифтосваха с партньорите си без дори най-дребен намек за раздор, изневяра или раздяла. На моменти дори се улавяше, че започва да се чуди дали да не се върне при Абдулла и да го помоли да го прехвърли обратно в старото му тяло. Регулярното му къркане, последващото спиртосване на организма и жлезите, изпускащи огън, поне бяха някаква предпоставка за бърза и безболезнена смърт, съответно и за избавление от душевните и плътски терзания…

Потънал в невесели мисли, Тодор дори не усети как преминава през поредния – стотен, а може и хиляден – портал. Студеният въздух наоколо, който се впи в измъченото от всички физически и психически премеждия тяло, го накара да се сепне и да се огледа наоколо. Бе попаднал в подножието на планина – толкова огромна, че върхът ѝ не се виждаше заради облаците, които грижливо го бяха скътали далеч от погледите на натрапниците.

Наоколо не се забелязваха никакви признаци на живот. Единствено в далечината се бледнееше някаква къщурка – грубо измазана, небоядисана, аскетична, без грам украса по себе си. Около нея също нямаше абсолютно нищо – нито градинка, която да свидетелства за естетичната натура на собственика си, нито лехи със зеленчуци, които пък да подсказват, че живеещият тук има прагматичен поглед върху живота.