Читать «Змии в стените» онлайн - страница 70

Тъкмо усещаше как от мислене започва да изтрезнява, когато изведнъж се сети: трябваше да отиде при Абдулла. Беше добряк по душа, така че надали щеше да му откаже, а и шансовете да го прецака с плащането или с друг подобен ситен шрифт в условията беше минимален. Окуражен от собствената си съобразителност, Тодор разпери крила и полетя към най-близкия портал до Западен Истанбул, без изобщо да му пука, че е сериозно подпийнал и че ако Безгрешната Милиция го заловеше да лети в нетрезво състояние, щеше да се разкарва поне месец с ограничителни скоби и GPS-пръстен на лапата.

Не след дълго вече стоеше пред скромния дом на Абдулла и хлопаше по портата с един от дългите си закривени нокти.

– Идвам де, идвам, не бързай да събаряш къщата… – дочу се отвътре недоволно мърморене. След доста проточило се дрънчене и пробване на ключове най-сетне нужният бе уцелен и вратата се отвори широко.

Пътищата на Тодор на няколко пъти се бяха кръстосвали с тези на Абдулла Менахем32, но всеки път драконът оставаше поразен от вида на старчето. Абдулла бе магьосник-политеист33, беше изкарал курсовете за ходжа, равин и бокор34 и изглеждаше така, сякаш е посветил поне по хиляда години на всяка от магиите.

– О, нямаш никакви проблеми – ухили се широко той, щом чу молбата на Тодор. Зъбите му бяха имали крещяща нужда от стоматолог още при първия мандат на Сатанаил. – Ще го уредим за нула време. След това, ако искаш, ще ти запиша час другата седмица за обрязване. Миналата година си изкарах сертификат и за това. Ще се учудиш колко много народ си мисли, че щом съм вещ в магиите на мохамеданството и юдаизма, непременно трябва да съм добър и в касаплъка. Е, връщах ги, връщах ги, ама си викам „Парите са си пари“ и…

– Благодаря, ще си помисля, но засега искам само да придобия човешка форма – измънка Тодор. Не беше много сигурен какво точно означава „обрязване“, но беглите подмятания в „Котката“, които бе долавял оттук-оттам, някак си не го изпълваха с надежда.

– Сигурен ли си? Чувал съм, че във вашата… хм… каста това се харчело като топъл хляб – измърмори вехтият магьосник, но реши да не настоява. – Изчакай за малко тук, за да си приготвя всичко необходимо.

Той изчезна в дълбините на дома си и след десетина минути се появи отново, мъкнейки купища пожълтели пергаменти, прахолясали книги и бутилки с доста съмнително съдържание, част от които опитният пияч Тодор веднага идентифицира като шнапс, гюлова ракия и кайсиево бренди.

За щастие обаче цялата процедура по дращене на мистериозни символи, редене на талисмани и артефакти и изливане на течности в накладения не без помощта на самия дракон огън премина без особени инциденти. След порядъчно количество кълбета дим и разноцветни искри, когато Тодор най-сетне успя да си поеме въздух, усети как вече се взира в Абдулла като равен по ръст, а не отгоре надолу. Тежестта в раменете му, дело на постоянното напрежение в крилете, също бе изчезнала. Най-интересно обаче бе онова, което усещаше в новопридобитите си ръце и крака. Нямаше ги ноктите, които караха лапите му да се пълнят с пръст при всяка крачка, лекотата, с която се свиваха в ставите, бе умопомрачителна, а петте пръста… красота!