Читать «Змии в стените» онлайн - страница 61

Още се мъчех да осмисля казаното, когато на вратата се почука.

– Влез! – извиках по навик.

– Добър ден, докторе, здравей, Били… – учтиво поздрави влезлият. Дори да не бях обърнал внимание на наметалото му с цвят бордо или на неестествената бледност на кожата му, нямаше как да не забележа силно издадените му и леко заострени кучешки зъби. – С Вас не сме се запознавали – казвам се Джордж29, пряк наследник на великата династия на Дориан, първият вампир, успял да се пребори със страха от слънчева светлина.

– Приятно ми е – д-р Тери Макфиърсън – протегнах ръка, твърдо решен да не издавам изумлението си.

– Тери, а? – ухили се вампирът и смигна на Били. Не схванах шегата, но очевидно не беше нещо обидно, така че реших да не задълбавам. – Дошъл съм за леко козметично изпиляване. Омръзна ми всички да ме зяпат по улиците.

– Ами тогава как… хм… ще вечеряте? – поинтересувах се аз, докато дезинфекцирах ръцете си.

– О, не бъдете тесногръд, докторе. Вампирите не пият кръв от десетилетия. Всички тези антибиотици, лекарства за стомашни киселини, генно модифицирани храни… „Единственото нещо, което е по-отвратително от яденето в «Макдоналдс», е кръвта на продавачите в «Макдоналдс»“, както казват в родната Трансилвания…

Още не бях приключил с Джордж (който между другото се оказа доста забавен и разговорлив събеседник), когато в кабинета нахлу младо момиче в инвалидна количка. Вече без всякаква изненада отбелязах, че вместо крака имаше рибешка опашка.

– Здрасти, Линда, ще изчакаш ли малко, докато докторът оправи Джордж? – махна приветливо с ръка Били.

– Няма проблем, аз и без това съм само за предварително записване – кимна девойката. – Кога ще може да ми сложите цялостна металокерамика?

– Искаш да ти извадим всички зъби и да ги подменим с изкуственяци? – шокира се асистентът ми. – Че ти си само на 214 години, защо искаш да правиш бабешки работи?

– Защото ми писна, Уилям! – тросна се русалката. – Ела ти веднъж да пробваш да си измиеш зъбите под водата и тогава ще си говорим!

– Ами мий ги над водата…

– Да бе, представяш ли си? Идват на брега ми младите момци с молби да им измагьосам любов, пари и късмет, а ме заварват с четка, паста и разпенена уста! Че след това и за заклинание против хълцане няма да ме потърсят!

– Добре, Линда, убеди ни… Шефе, след два месеца добре ли е?

– О, да, само да не забравиш да поръчаш металокерамиката предварително – улисан в изпиляването на втория вампирски зъб, подметнах аз.

След като Линда и Джордж си тръгнаха, се чувствах толкова уморен, сякаш бях носил всеки един от пациентите на гръб до вратата. Посегнах да отпия от чая си, но в този момент в кабинета влезе омотана с прахолясали бинтове мумия.