Читать «Змии в стените» онлайн - страница 62

– Привет, смъртни! Да не сте в обедна почивка? Мога да изчакам отвън, ако се налага… – протътна плътен глас през цялата тази опаковка.

– Споко, Рамзес, сядай – подканващо тупна по стола Били. – Просто пием… хм… чай, както очевидно се прави в тази странна държава. Ти ако искаш кафенце обаче, казвай, докато е време. Ще ти го направя по твой вкус – на пясък…

– Супер, приятелю, много ти благодаря… А случайно да сте си завъдили от ония девици с палмови листа, дето ти веят, докато почиваш, че ще пукна от жега?

– Не прекалявай, друже – засмя се Били и измъкна от въздуха чаша турско кафе. – Рамзес, запознай се с д-р Макфиърсън, който наследи стария Бартълби. От днес нататък той ще има честта да се рови из тая бездна, която наричаш своя уста…

– Е, сега… ще се обиждаме… Знаеш, че здравните ми осигуровки заминаха, когато иманярите ми ошушкаха пирамидата, Анубис да ги тръшне дано… Чисто чудо е, че ми останаха цели осем зъба… – избоботи Рамзес, докато сърбаше с наслаждение кафето.

Имах чувството, че този ден никога няма да свърши. Потокът от пациенти не секваше нито за миг: джуджета с избити в пиянска свада зъби, самодиви, чиито приятели се оплаквали, че им дращело при… хм… сещате се, престарели върколаци, идващи за подмяна на изкуствени челюсти… Чак надвечер успяхме да си поемем въздух.

– Е, началство, как ти се стори първият ти петък, 13-и? – попита развеселено Били, докато смъквахме престилките и събирахме разпилените из кабинета инструменти.

– Ще ти отговоря утре, когато мозъкът ми престане да тупти като развален мъдрец – засмях се аз.

– Искаш ли да отскочим до „Котката“ и да обърнем някоя-друга пинта бира? Първите са от мен.

– Сериозно? Появила се е и тук, а аз не съм я забелязал…?

– Е, не е толкова лесно да откриеш „Зелената котка“… трябва някой като мен да те покани, иначе може с години да минаваш на два фута от нея и пак да не доловиш присъствието ѝ. Хайде, да вървим – заслужихме си една вечер почивка! Хм, между другото, докато не съм забравил, няма да е зле да си намерим помощник за следващия петък, 13-и. Имаш ли някой безработен колега?

– По принцип имам, ама за какво ни е?

– Подочух разни слухове, че се канят да заснемат нова версия на „Властелинът на пръстените“. Това на практика значи, че всички орки от Мордор до Графството ще ни се изсипят на вратата за дентална реконструкция, понеже хич не били доволни от гримьорите във филмите на Питър Джаксън. А ако знаеш само какво точно означава „оркска суета“, ще ти се доплаче отсега… – въздъхна Били и изгаси осветлението в кабинета.

Говорещия с котки

– Дона, виж! Говорещия с котки се е завърнал!

– Е, не! – засмя се сервитьорката в кварталното кафене, към която бяха отправени тези две възклицания. – да му се ненадява човек! Всяка пролет си мисля, че няма да го видим повече… че зимата най-накрая ще си го прибере… ама ей на – жив и здрав си е! Чуй ми думата, Санди – този ще ни надживее всички…

– Абе не знам за теб, ама аз лично не се глася да умирам скоро – ухили се Санди – „барманката с най-пленителната усмивка в Бъкстаун“, както благоговейно я наричаха зад гърба ѝ клиентите.