Читать «Змии в стените» онлайн - страница 60

– О, разбира се, че не – dottore още е нов, сигурно не знае, че Марко има най-поддържана усмивка в повечето светове – разсмя се гръмогласно зомбито. – Просто профилактичен преглед – зачатъци на кариеси и други такива…

– Добре, отвор? уста – пристъпих примирено към стола, почти уверен, че след малко ще се събудя в леглото си от джафкането на алармата.

Когато приключих с прегледа, се убедих в две неща: че това определено не е сън и че Марко наистина спазваше спартанска зъбна хигиена.

– Браво, Марко! – похвалих го аз, докато смъквах ръкавиците и мятах инструментите в съдинката с предназначени за стерилизация. – Де да можеха повечето ми пациенти да са като теб…

– О, dottore, искаш ли да ти споделя една тайна? – смигна ми заговорнически зомбито. – Марко има зъби perfetto, понеже е вегетарианец! Всъщност, почти цялата la familia са вегетарианци… по принуда, за съжаление. Толкова трудно се намира мозък в днешно време! Уловиш някоя русокоса bambina27, отвориш главата ѝ – а вътре пусто като в марокански бордей… Тъжно, dottore, тъжно… Сега ядем праз и трюфели…

Марко потръпна и стана от стола.

– Пет паунда за прегледа, si?

– Si… уф, искам да кажа – да, пет паунда…

Зомбито учтиво си взе довиждане и си тръгна. По пътя към вратата се спря пред огледалото, оголи искрящата си от белота усмивка, доволно измърмори „Bene!28“ и замина.

Тъкмо обмислях идеята да заседна от рано пред камината и да се натряскам, когато се появи Били.

– Началство! – зарадва се той. – Видях Марко да излиза току-що – значи сте се запознали?

– Уилям Никълъс Уилоуби IV, дай ми една разумна причина да не те уволня, убия или и двете на секундата! Какво, по дяволите, става тук, защо из кабинета ми се шматкат зомбита и кой, в името на всичко свято, е Били Зеленчука?!

– Това ще да съм аз, шефе… – леко помръкна Били. – Така съм известен в една кръчма – „Зелената котка“, която съществува във всички светове, епохи и измерения едновременно… дълго е за обясняване. Накратко – магьосник съм, но съм си взел кратка почивка от магиите и се опитвам да открия себе си. Реших да пробвам как ще ми се отрази да работя като асистент на зъболекар. Преди това бях барман, телевизионен водещ, банкер…

– Чакай малко. Върни леко назад до частта с магьосника.

Вместо отговор Били направи някакъв странен жест. Вратата на кабинета се отвори и чашката с чай, която бях забравил в кухнята, плавно влетя и кацна пред мен.

– О, сигурно е изстинал… Момент – плесна се по челото асистентът ми и разтвори лявата си длан. Върху нея се появи не твърде голямо огнено кълбо. Без да обръща внимание на опуления ми поглед, той се прицели и чукна леко с пръстите на другата си ръка пламтящата сфера към чашата ми, все едно играеше на топчета със съседските деца. Кълбото заплува към чая, обгърна го за миг и след това изчезна с глух пукот. Машинално взех чашката и отпих. Беше точно толкова топъл, колкото трябваше – нито прекалено врял, нито прекалено студен…

– Та, ще ме прощаваш за недомлъвките, ама си мислех, че е по-добре да видиш и да повярваш, отколкото да ти разкажа всичко и да ме помислиш за луд – отново заговори Били. – Със стария Бартълби се бяхме договорили – всеки петък, 13-и, да лекува онези, които му препратя от „Зелената котка“, без да задава въпроси. Предполагам, че няма да имаш нищо против да продължим, както си беше? В крайна сметка, парите не миришат, а ще се увериш, че всички си плащат редовно…