Читать «Змии в стените» онлайн - страница 45

– И така да е – не трябва ли първо да се убедим, че всичко е наред с Мишо?

– А, не, що да си давате зор да проверявате човека, който може би ми е баща… – измърмори кисело от ъгъла Силвия.

– Е, ама днес всички само ме дъвчете за нещо! – ядоса се Тери, допи чашата си на екс и скокна от креслото. – Хайде, от мен да мине, ще отидем при Мишо, но съм сигурен, че момчето може да се грижи за себе си… Някой друг да има някакви разпореждания?

– Ахъм… – прокашлях се аз.

– Казвай, спокойно… то днес както е тръгнало, сигурно и мнението на чистачките по улиците важи повече от моето…

– Не бе, просто щях да се поинтересувам така ли мислиш да ходиш по улиците…

Тери ме изгледа кръвнишки, но нямаше какво да възрази. Дори и той не можеше да не се съгласи, че определено щеше да му е трудно да предизвиква трепет и страхопочитание у хората наоколо, облечен с черен домашен халат и пантофи.

– Хайде, девойко, стягай се – идваш с нас! – изкомандвах аз, докато чакахме Тъмния да реши с какви одежди да тръгне да спасява положението.

– Ама за какво съм ви… Не може ли да ви изчакам тук? Подозирам, че тук ще съм в доста по-голяма безопасност, отколкото с вас двамата, препускаща по неизвестни улици и издирваща вещици.

– Дума да не става! Плюс това, ако се наложи да издирваме и баща ти освен дъртата, няма по-добро средство от магията на кръвта. Хайде стига сме се обяснявали, ами да вървим!

През цялото време, докато крачехме из София, имах отвратително предчувствие. Щом стигнахме до къщата на Михаил в Студентски град и не намерихме никого, доста се замислих дали пък да не взема да си купя лотариен билет. (Малка скоба: не си купих. Брайън Махмурлука ми обясни с такива подробности що е то Обединено Консулство по Хазарта и какви хубави и хуманни неща предприема то с онези, които решат, че щом са магове, медиуми и прорицатели, могат да забогатеят на бърза ръка, тутакси ми се отщя да се правя на комарджия…).

– И какво правим сега? – въздъхна Силвия, оглеждайки пустия дом на предполагаемия си баща.

– Не ми задавай тъпи въпроси като български катаджия, ами ела насам! – тросна се Тери. Очевидно бе доста изнервен от тайнственото изчезване на приятеля си.

Девойката пристъпи до него. Без всякакво предупреждение Тъмният Маг вдигна ръка, която незабавно се обви с отровножълти пламъци, и я постави върху главата на момичето. Тя изохка и подбели очи.

– Не стой като истукан, ами я хвани да не падне! – кресна Тери. Зениците му искряха и бълваха светкавици. Прецених, че ще е по-здравословно да го послушам, приближих се и подхванах безволно отпуснато тяло на Силвия под мишниците.

Не се наложи да я държа дълго, защото след две-три минути Тъмният изруга и дръпна ръката си. Девойчето веднага се изправи, сякаш нищо не бе ставало, и бодро запита: