Читать «Змии в стените» онлайн - страница 47

– Така, момчета… и момиче – кимна към Силвия Деветте пръста и се отпусна с наслаждение върху авангардния стол в средата на стаята – какво ви води насам? Едва ли е само за да ме видите как съм… или да разцъкаме едно белотче, въпреки че като гледам, идеално сме се събрали точно четирима…

– Никакво белотче! – процеди през зъби Тери.

– А, жалко, аз рекох, че вече си го научил…

– Я кажи по-добре първо каква е тази далавера с нокторезачките – намесих се аз, преди Тъмния да реши, че е време за един-два файърбола.

– О, това ли… – захили се Джонатан и махна с ръка към най-близкия телевизор. Екранът покорно светна и на него изплува не друг, а именно нашият „деветопръст“ приятел.

– „Дълги години прекарвах целия си живот в гризане на нокти…“ – заразказва той, обикаляйки из стерилно изглеждаща лаборатория. – „Един ден обаче си казах: Достатъчно, Джон! Трябва да се грижиш за ноктите си, защото те са първото нещо, по което хората те оценяват! Само че не знаех как. Дали ми бе необходим цял комплект за маникюр? Или само ножичка? Или пилички? Тогава…“ – той се спря и театрално посочи в средата на масата пред себе си, където послушно се материализира блестяща хромирана нокторезачка – „…тогава открих това бижу! «Галадриел» – нокторезачката, която се грижи за теб като за собственото си дете!“.

Телевизорът отново замълча. Погледнах към Тери и Силвия. Двамата с доста голямо усилие на волята се въздържаха да не прихнат.

– Ми… браво, Джонатан – успях да промълвя аз, без да се разсмея. – Защо реши така изведнъж да смениш амплоато?

– Криза, приятелю! Никой не е изчезвал скоро, няма свръхестествени проблеми, хората вече не ме търсят като едно време… сигурно даже са ме забравили… – омърлуши се Деветте Пръста и увеси нос. Побързах да тикна една чаша пред него и да му налея догоре от бутилката скоросмъртница, която открих в кухнята, че току-виж и сълза пуснал.

– Ами в такъв случай днес си ударил джакпота, друже, понеже идваме при теб точно за да ни намериш един-двама позачезнали люде – ухили се Тери и небрежно си наля също толкова обилна доза пукница.

– Не думай… – живна Джонатан и обърна чашата на екс.

Докато Тери го въведе в същността на проблема, бутилката неусетно свърши. Джони стана, поразтъпка се насам-натам из къщата, тихомълком измъкна от джоба на Тъмния една от неговите цигари, запали я, престори се, че не забелязва кръвнишкия му поглед и замислено запуфтя като „Хогуортс Експрес“ насред гостната. Щом огънчето опари пръстите му, той се сепна, изгаси я разсеяно в една от чинийките с фъстъци на масата, щракна с пръсти и викна:

– Добринище! Много ясно! Как не се сетих по-рано!

И хукна нагоре по стълбите.

Появи се след броени секунди, вече облечен значително по-изтънчено, отвори входната врата и се обърна към нас:

– Вие идвате ли или сам да си го спасявам?

– Сигурен съм, че религията или сексуалната ти ориентация не ти позволяват да обясниш за невежите какво именно ти хрумна, но все пак би ли поне опитал? – заяде се Силвия.