Читать «Змии в стените» онлайн - страница 43

– Успокой се, дете… – протегна ръка към нея Тери.

– Не съм дете! На 21 години съм, гледала съм всички серии на „Зоната на здрача“ и „Досиетата Х“ и въпреки всичко не разбирам и думичка от това, което бръщолевите!

– Добре, само спокойно, без истерии, че и без друго днешният ден ми дойде в повечко. Искаш ли малко абсент? Не? Я пак си помисли, защото така като те гледам, определено имаш нужда от малко… А така, браво на момичето! Ама чакай малко, не го гълтай всичкото наведнъж… е, добре, щом това те забавлява… Откъде искаш да започнем с обясненията? От нас? Ами най-накратко двамата с Питър сме постоянни клиенти на една кръчма – „Зелената котка“ ѝ викат – която има странния навик да съществува едновременно във всички светове, измерения, пространства и така нататък. На въпросното заведение се дължи способността ни да говорим перфектно езика на всеки свят, в който се намираме, както и да разбираме какво ни обяснявате вие, жителите на тези измерения. Освен това и двамата си падаме малко магьосници, ама това да не те притеснява. Батко ти Питър например рисува неща, които са станала отдавна, както и такива, които ще станат… или няма да станат, в зависимост от ситуацията. Аз пък съм на 7000 години (плюс-минус някое столетие, кой ти брои…), жените в живота ми са от странна по-странна, ако не броим Смъртта16, която в действителност се оказа най-нормалната от всички… но това не трябва да те плаши, ако впоследствие изпиташ непреодолимо желание да ме поканиш на кафе – или бира, разбира се. Онова, което мислеше за пица, в действителност бе добре опаковано древно шопско проклятие, което в интерес на истината, би трябвало отдавна да е изчезнало от лицето на Земята и прилежащите до нея светове. Очевидно обаче една от последните издънки на Клана на Акълдаващите – каста селски вещици, характеризиращи се с колосална проклетия и почти маргинални наченки на разум – е успяла да скъта един екземпляр от въпросната прокоба и мило и любезно да ми го изпрати за рождения ден на щерка си. Дъщерята пък ми бе приятелка близо пет години и в края на цялата история реши да ме зарязва, защото приятелки, колежки и роднини успяха хубавичко да ѝ промият мозъка. Въпреки че ако ме питаш как се промива нещо липсващо, няма да мога да ти отговоря. Сега – към същността на въпроса: проклятието е неутрализирано, но това, което ме притеснява, е къде е вещицата, какви козове още крие в ръкава си… и къде, Мракът го взел, е Мишо Антонов?

– Кой? – измънка ошашавената девойка.

– Бележката върху кутията с… хм… пица гласеше, че това е подарък за мен, платен от Михаил Антонов. Гореспоменатият е мой приятел, родом от тази гадна държава, един от много малкото българи, посветен в тайните на „Зелената котка“, което пък го прави доста уязвим за Акълдаващите изчадия.

– Ъм… Тери… не пропускаш ли нещо? – обадих се аз за пръв път, откакто бе стартирала тирадата му.