Читать «Змии в стените» онлайн - страница 32
Сибин Майналовски
Някъде по средата на разюздания риф от пианото на „Good Golly Miss Molly“5, който подозрително съвпадна с последната глътка уиски, осъзна, че свещта догаря, а електричеството все още няма ни най-малко намерение да се появява.
Свещта угасна.
Като е тръгнало накриво…
Докато търсеше пипнешком чекмеджето, в което бяха резервите му, дочу странен шепот, който се донасяше откъм спалнята.
Звучеше досущ като гласа на първата му жена.
Глупости. Под леглото му имаше чудовище.
Не че първата му жена не се бе оказала чудовище. Не че не го бе зарязала заради третия си съпруг, докато изневеряваш на първия и втория с четвъртия си любовник. Да, сложно беше. Но какво в проклетия живот не е?
Най-накрая успя да запали свещта. Пламъкът ѝ се люшна успокояващо, прогонвайки чудовища, жени и депресии.
Пя, докато гърлото му не се предаде и не задра в заключителните щрихи на „See You Later Aligator“7.
Ток все още нямаше.
Втората свещ угасна също като първата – без особено театралничене.
Откъм спалнята се донесе нова въздишка.
Този път бе готов да се закълне, че това е втората му съпруга. Онази, същата, която не искаше да се раздели с майка си.
Плюс това мястото под леглото му беше резервирано.
За чудовището, разбира се.
Последната свещ се запали с неохота. Огънчето дълго близа фитила, докато най-сетне не обгърна чувствено ствола му и не се заклати стабилно на върха.
Навън започна да вали. Плющящите върху малкото останали листа дъждовни капки отекваха в съзнанието му като погребални индиански барабани.
А на всичкото отгоре и чудовището под леглото му се размърда.
Вече нямаше как да отрича – беше третата му жена.
Светлината в кухнята изведнъж се усили. Той вдигна поглед нагоре в отчаян опит да повярва, че най-сетне токът е дошъл и че благословията на електрическата крушка все пак е благоволила да огрее и неговия дом…