Читать «Змии в стените» онлайн - страница 33
Сибин Майналовски
Нищо подобно. Просто обикновената бяла домакинска свещ се бе превърнала в онази странна зелена декоративна гадост, превързана с панделка, която бе забелязан в първия миг, в който се преселил при Патриша. С четирите си фитила и странния аромат на мускус дяволското творение бе запълнило едва ли не цялата кухня.
Вратата на спалнята се отвори.
Чудовището изпълзя бавно изпод леглото и се затътри към кухнята.
Опипващите му пръсти трескаво шареха по повърхността на масата.
Чашата я нямаше.
Вместо това напипа дървения гребен, с който някога наистина бе ресал косите на любовта на живота си, докато гледаха филми с Адам Сандлър на вехтия телевизор.
Чудовището доволно замърка и приплъзна слузестите си пипала към дивана.
Докато решеше сплъстената му, полуразложена коса, пламъчето на последната свещ въздъхна плахо.
И угасна.
Кюлотите на вещицата
Ако изобщо имаше време, когато човек можеше да бъде сигурен на хиляда процента, че ще съумее да открие Тери Сторн, това беше по празниците. Познавах го сравнително отскоро, но вече бях успял да науча наизуст омразата му към всякакъв вид организирани тържества. Коледа? О, проверете най-близкото гробище – Тери вероятно гонеше зомбита или успокояваше гробове. Халоуийн? Разходете се из града, наблягайки на изоставените сгради и откъдето ви замирише на сяра или кисели краставички, там ще намерите нашето момче, което или бори някаква свръхестествена гад, или вежливо ѝ обяснява какво ще ѝ стори, ако не си седне на астралния задник (именно затова бяха и краставичките – дълга история, някой друг път ме подсетете да ви разкажа…). Денят на Благодарността? Няма смисъл да дирите в „Зелената котка“ – по-добре наблегнете на сравнително по-неизвестните в магическите кръгове кръчми, като например „Бавария“-та в София или „Краставия елф“ в Мордор. Готов съм по всяко време да заложа оборота на Рей Макгавърн за 3 месеца срещу заплатата на войн от Стражата за седмица, че месир Сторн е заседнал в някоя от тях, кърка до безпаметство и се забавлява с местните сервитьорки, като превръща гаджетата им в кафе-машини и след това им обяснява как трябва да правят капучиното… м-м-м… много внимателно. Най-странното беше, че му връзваха. Били Зеленчука се бе опитал веднъж да приложи номерата на учителя си и после три седмици лекува съвсем немагически синини. А на Тери му се разминаваше всичко – даже на няколко пъти момците си оставаха окафемашинени с месеци, докато впечатлените девойки не се наситеха на мрачната физиономия… е, и на другите му прелести, разбира се.
Така или иначе, да не се отплесвам повече – схванахте основната идея. Ето защо, когато приключих с рисуването за деня и реших да се поразтъпча малко, първата ми работа бе да хвърля един поглед на календара. Не на обикновения, разбира се, а на онзи, който ми бяха подарили миналата година в „Зелената котка“ – със снимка на писа̀ната и с изброени всички що-годе значими празници в основните светове, където се материализираше кръчмата. Искрено се надявах, че днес има нещо за отбелязване. Не се бях виждал с Тери от два-три месеца и вече започваше да ми липсва.
