Читать «Змии в стените» онлайн - страница 31
Сибин Майналовски
Когато отключи масивната входна врата и прекрачи прага, така нареченият му дом го посрещна с обичайното си леденостудено безмълвие. Цялата работа със студа, за жалост, не беше метафора. Дори и в най-горещите дни виждаше как дъхът му излиза на микроскопични кристалчета скреж и вбесяващо бавно се разстила в краката му като в някаква извратена пародия на коледна приказка. Беше се опитвал да прогонва вкочанясването с печки, радиатори, конвектори и какво ли още не, но бързо осъзна, че получава в замяна само колосални сметки за електроенергия. Затова бе оставил отоплението да работи единствено в кухненския бокс, където спеше котаракът му. Все пак огромният рижав звяр бе последното подобие на семейство, което му бе останало – нямаше защо животинката да страда заради стопанина си.
Без да си дава зор да се събува, влезе в тясната кухничка и се тръшна на първия попаднал стол. Никой никога не му идваше на гости, но въпреки това упорито купуваше поне по един стол на месец. Сякаш се опитваше да умилостиви Великия Бог на Самотата, като му поднасяше четирикраки жертви веднъж на пълнолуние.
Жалко, че чудовището – което със сигурност беше под леглото му – не ядеше столове. Иначе досега животът му да бе станал доста по-лек.
Тази вечер не му се гледаше телевизия. Натисна набързо няколко бутона на две-три от всички дистанционни, разпилени по кухненската маса. Джон Фогърти1 не трябваше да бъде умоляван повторно: Creedence Clearwater Revival2 се запрехласваха по лошата луна, памучните плантации около родния дом и – естествено – от онзи прословут кораб, който всички мислеха за жена3. За миг се зачуди дали не е прекалено силно, но после махна с ръка и напомпа потенциометъра за звука още едно деление нагоре. Майната им на съседите – ако не можеха да оценят красотата на рокендрола, значи не заслужаваха да са живи.
Също като чудовището под леглото му.
Липсваше му само още щипка блаженство, за да допълни и без това очертаващата се като перфектна ергенска вечер. Още не бе успял да си помисли това, а ръката му вече отваряше хладилника и развърташе капачката на заскрежената бутилка с ръжено уиски. Наля си два пръста, погледна чашата критично и щедро я напълни почти до ръба.
Тъкмо отпиваше първата глътка, когато токът спря. Гласът на Джон замря по средата на припева на онзи кавър на Status Quo4, който бе един от любимите му. Не това обаче го накара да потръпне от раздразнение.
Тъмнината.
Проклетата тъмнина, която лакомо налапа целия заобикалящ свят, подобно на гладна проститутка, поемаща в устата уморения член на черноработника, бързащ да се прибере у дома.
Не му отне много време да открие неприкосновения запас от свещи. Бяха останали три.
