Читать «Змии в стените» онлайн - страница 21

– Липсваш ми – прошепна той.

Цигарата опари пръстите му и се изтърколи върху плочките в кухнята.

От окото му се отрони сълза. Учуди се. Мислеше, че вече е забравил как се плаче.

Часовникът удари за 13-и път.

Дъждът

Слабините ѝ още потръпваха при спомена за прясно консумираното удоволствие. Токчетата ѝ тракаха по тротоара с ритъма, в който преди малко поредният ѝ анонимен любовник я бе клатил в квартирата на нейната приятелка. Мъжете се обръщаха след нея с изплезени езици, но засега ѝ стигаше толкова секс. Утре пак. На следващата сутрин щеше да излезе на лов и да хване в мрежите си поредния креватен маратонец. Тази вечер ѝ се полагаше почивка. Щеше да кисне във ваната, докато отмие от тялото си спомена за интимното преживяване. Не обичаше да си спомня. Един от талантите ѝ, редом с неутолимия сексуален апетит и склонността към десетминутни авантюри, бе способността да забравя мигновено хората, преминали между краката ѝ в търсене на онова, което те наричаха Голямата Любов, а тя – Голямото Чукане. След ваната щеше да полегне в сатенените чаршафи на прясно ремонтирания си с парите на един от баламите дом, да позяпа малко романтични комедии на огромния плазмен телевизор, подарък ѝ от друг балама, да мастурбира малко, колкото да не загуби тренинг, след което възнамеряваше да спи до късния следобед на следващия ден. Стандартна програма за съвременна блудница. Но в стандартите нямаше нищо лошо, особено ако включваха чукане през 12 часа, нали така?

По устните ѝ играеше хищна усмивка. Тя дори не забелязваше това. Носеше се като еманация на греха по улиците на потъналия в мизерия и разврат град, оставяше след себе си миризмата на секс в кондензиран вид, а токчетата ѝ продължаваха да потракват ритмично и хипнотизиращо по тротоарите.

Заваля. Тя не се притесни особено. Точно щеше да измие остатъците от грима на порнозвезда, който си бе сложила предната вечер и бе забравила да изчисти, когато на сутринта подхвана още със ставането мъжа Х в леглото Y. Огромните капки дъжд заплющяха наоколо, погребвайки тракането на токчетата ѝ в гъста сива пелена от влага. Навремето един от бившите ѝ, който се смяташе едва ли не за магьосник и си падаше по фантасмагории, ѝ беше обяснявал как дъждът всъщност са сълзите на драконите, които се реят високо над омразния им човешки свят и наблюдават как хората постепенно се озверяват и иззлобяват един срещу друг все повече и повече. Когато драконът забележи пламъчето на истинската любов, разказваше… хм, как беше… а, да, Тери… сълзите му са кристално бистри и с аромата на прясно цъфнали дръвчета през пролетта. Но когато види как хората лъжат и се подиграват с чувствата на човека до тях, сълзите им са тежки, отровни и димящи, разяждащи като проказа плътта на Земята като своеобразно наказание за това, че е дала живот на подобни същества. Тогава му се беше изсмяла. Смееше се и сега.