Читать «Змии в стените» онлайн - страница 20

Часовникът показваше 23:59.

Той се ухили, изстреля поредната доза храчки в нощта и дръпна нова юнашка порция дим.

Цифрите примигнаха за миг.

00:00.

Часовникът започна да бие. Усещаше вибрациите от плътните му удари, които се стоварваха като плесници по бузите му.

БАМММ…

Костите на дядо му, бродещи неуморно из дома, който бе построен за дъщеря си, избухнаха с мъртвешка въздишка и оставиха облачета пепел по древния килим.

БАМММ…

Духът на баба му, която на практика го бе отгледала, простена за последен път и с глух пукот изчезна.

БАМММ…

Трупчето на първото му коте, което бе обичал повече от всичко на света и бе умряло ден преди първата Коледа, когато се бе прибрал у дома като студент, започна да мърка от плесенясалия диван. Звучеше като надгробна плоча, намесваща се върху саркофаг.

БАМММ…

Баща му се усмихна от масивния дървен стол, на който толкова обичаше да седи. Един от зъбите му се откърти и изтрака върху дървения под. Пръстите му, от които плътта отдавна бе окапала, уловиха чашата с бренди и със скърцане я поднесоха до мястото, където някога се бяха намирали устните му.

БАМММ…

Прогнилият труп на първата му приятелка премина покрай вратата на спалнята, разсеяно почесвайки се зад врата. Докато издирваше в раклата втория комплект завивки, около нея се ронеха късчета разкапваща се плът, които тя още по-небрежно сритваше под леглото.

БАМММ…

Човекът, на когото бе вярвал безрезервно в студентските си години, го потупа по рамото, самообслужи се с една от цигарите му и зачезна в посока към тоалетната. Трудно бе да прецени дали бе мъртъв или не – в интерес на истината хигиената винаги би била слабото му място.

БАМММ…

Призракът на жената, която бе лъгала, че го обича с цялото си сърце, но въпреки това не се бе разделила със съпруга си, излетя през комина с истерични крясъци. Някои неща явно наистина не се променяха.

БАМММ…

Скелетът на съквартиранта му, който бе откраднал и заложил на карти златния пръстен на баща му, избухна в пламъци.

БАМММ…

Най-добрият му приятел, който го бе изоставил в мига, в който желанието му за живот бе достигнало абсолютната нула, притича през коридора, опитвайки се да събере разпилените си по пода черва.

БАМММ…

Студентската му любов, която го бе изцедила финансово и го бе натирила като бездомно псе, го помилва по бузата. Ръсещите се от прерязаните ѝ вени капки кръв оставиха алена диря по виолетовата му риза.

БАМММ…

Останките от онова, което някога бе било негов колега, преспал с жената, която обичаше, се затътриха към гостната. Всяка крачка бе придружена от приглушено примляскване благодарение на премазаните от стъпалата му трупни червеи, бликащи от плътта му.

БАМММ…

Последната жена, която бе чула от него „Обичам те“, се затътрузи към бюрото, в чекмеджето на което стояха презервативите му. Причината, поради която го бе зарязала, намираща се между краката ѝ, оставяше димяща диря от слуз по линолеума. Покритото ѝ с язви и гнойни рани лице се надигна с огромно усилие на волята и му се ухили похотливо.