Читать «Змии в стените» онлайн - страница 15

Райън бавно се настани на креватчето ѝ. Миришеше на евтин парфюм, още по-евтин бърбън и цигари. Беше гол, ако не се броят слиповете, които след миг изшумоляха приглушено при свличането си на земята.

– Здравей, Мели – прошепна той с предрезгавял от възбуда глас. – Готова ли си за татенцето? Остави Зайо и прегърни малкия Райън. Помилвай го. Знаеш, че обича да правиш така. О, да, помогни на татко да премахне напрежението…

Тя мълчаливо остави плюшената играчка на нощното шкафче и протегна послушно ръка. „Малкият Райън“, който изобщо не беше малък, вече бе изправен в пълна бойна готовност, очаквайки ласките ѝ. От стискането на Зайо и от всичките нерви дланите ѝ бяха сухи и леко грапави. Чудесно. Пастрокът ѝ обичаше, когато го милваше така. Щеше да свърши по-бързо.

Обхвана с лявата си ръка края на нещото, а с другата бавно започна да гали провисналите в основата му израстъци. Дишането на Райън се учести. Дланта му се плъзна по бедрото на Мелиса. Тя присви краче в коляното, позволявайки му да докосне стъпалото ѝ – още един фактор, който щеше да го накара да изригне преждевременно. Ръката ѝ започна да се движи по-бързо. Пастрокът ѝ простена и изви гръб.

– Мели, дръпни се! – дочу отнякъде като в просъница гласа на баща си. На истинския си баща. Изправи се стреснато в леглото и се огледа. В стаята, както и преди, нямаше никой - само те двамата с Райън.

И Зайо.

Зайо вече не бе на нощното шкафче. Беше се озовал на възглавницата ѝ, а пластмасовите му очи горяха с див, чудовищно истеричен пламък.

– Дръпни се, казах ти! – изкрещя баща ѝ от нищото.

– Какво, по… – сепна се Райън и скочи от леглото. Нещото между краката му пулсираше – очевидно бе на косъм от кулминацията.

С крайчеца на окото си Мелиса видя как Зайо също скочи. Огънят в очите му вече беше изгаснал, затова отначало не успя да разбере дали пастрокът ѝ е „свършил“ или не. След това обаче усети как от гъстата течност, която я облива, не се разнася мирис на риба, както обикновено, а на желязо, смърт и отчаяние. Няколко капки се озоваха на устните ѝ. Тя несъзнателно ги облиза. Вкусът също бе различен. Имаше вероятност сексът никога да не успее да ѝ се понрави. Виж, това бе друго нещо.

Нямаше как да е абсолютно сигурна, защото всички писъци, ревове и крясъци, които изпълваха не твърде голямата детска стая, внимателно запушиха ушите ѝ… като грижовни бащини ръце.

Но миг преди това за няколко ужасяващи секунди дочу как Зайо с наслада започва да хрупа нещо.

Което определено не беше морков.

Специален ден

Днес е първи март. Слънцето бавно залязва и оставя след себе си само мрак и аромат на току-що разцъфнали дръвчета. Миризмата е толкова гъста и успокояваща, че ти идва да легнеш в нея, да се завиеш, да се предадеш на ласките ѝ, докато най-накрая изопнатите ти нерви не заспят и не те избавят от необходимостта да крещиш мислено всяка една оставаща секунда от живота си.