Читать «Змии в стените» онлайн - страница 14

Сибин Майналовски

Само че имаше и моменти като този. Будни, окъпани в студена пот, точещи се безумно дълго и лишени дори от секунда сън.

Мелиса стисна Зайо още по-здраво в обятията си и долепи буза до плюшената му козинка. Миришеше на сълзи, страх и отчаяние. Два или три пъти седмично молеше мама да го пусне в пералнята заедно с останалото пране. Нито прахът, нито омекотителят обаче помагаха. Зайо продължаваше да носи миризмата на уплашено до смърт дете.

Ако съучениците ѝ разберяха, че тя и плюшената играчка продължават да са неразделни, въпреки че преди месец бе навършила 12 години, сигурно щяха да я скъсат от подигравки. Естествено, нямаше как да знаят, че Зайо бе последното нещо, което бе останало за спомен от истинския ѝ баща. Едва ли и предполагаха, че „животинчето“ бе единственият, който я успокояваше и изслушваше мълчаливо задавените ѝ хлипания, след като пастрокът ѝ „свършеше“ (така наричаха идването на мазната течност онези нейни съученички, които вече бяха правили секс). Нямаше как да им каже. Дори майка ѝ, която неведнъж я бе засичала как с часове седи неподвижно и гали плюшеното зверче или се опитва да го нахрани с морков, вперила празен и немигащ поглед някъде далеч, не бе успяла да изкопчи от нея нито дума.

А и всъщност нямаше какво толкова да ѝ каже. „Хей, мамо, помниш ли кой ми подари Зайо? О, да, точно така, онзи, когото изгони, защото не искаше вече да те чука. И в този ред на мисли, така и така сме го споменали, щом толкова копнееше за секс, защо не пускаш вече на новия си съпруг? Нали затова се омъжи втори път? Или просто и на него му писна всяка нощ да си ляга до 220 паунда потна сланина?“. Да бе. Най-много да изядеше някой шамар.

Тя потръпна и гушна Зайо още по-силно. Нарочно не поглеждаше надолу към започващите да се оформят гърди – за да не срещне укоризнения поглед на играчката. „Докога?“, сякаш се четеше в пластмасовите му очи. „Докато не започне да ми харесва…“, въздъхна наум тя. Беше чела за това в Интернет. Момичетата, насилвани от бащите си, се влюбвали в тях след известно време и от блудство преминавали към секс, искрено уверени, че това е най-доброто за тях. Чудеше се кога ли това ще се случи и с нея. Засега Райън я пазеше, не беше вкарвал онова между краката ѝ (и слава богу, понеже наистина беше огромно!) и се задоволяваше само да гали бедрата ѝ, да целува стъпалата ѝ и да се оставя да бъде милван от неопитните ѝ ръце. Рано или късно обаче насладата щеше да му се стори недостатъчно и щеше да поиска още. Беше просто въпрос на време.

Унесена в мисли, за малко да пропусне стъпките в коридора. Дочу ги в последния миг – малко преди дръжката на вратата внимателно да се спусне надолу и доведеният ѝ баща да се намъкне безшумно при нея. В началото подскачаше от ужас, един-два пъти дори бе подмокрила леглото… сега обаче просто стисна очи и впи пръсти в Зайо толкова отчаяно, че за миг се уплаши дали няма да го скъса.