Читать «Змии в стените» онлайн - страница 11

– Съжалявам, докторе, малко съм разсеян…

– За съжаление живакът няма да се пренесе сам до моргата! Опичай си ума, момче, че да не се наложи да те връщам обратно в университета да доучваш последната си година!

– Да, докторе. Разбира се, докторе. Веднага, докторе…

Ханс затика тежката носилка към южното крило, като мислено се ругаеше и се наричаше с всички обидни епитети, за които се сещаше. Как можа да се издъни така още на първия си работен ден? Ако не беше вече мъртъв, колегите му в Хайделберг буквално щяха да го убият, когато чуха къде е разпределен. Нямаше тъмничар, който да не си мечтае да работи във Валхала – най-голямата морга в света, която според всички бе трамплин за кариери. А той какво? Оля се още на първата си смяна… Ето на това му се казваше епичен провал.

– Ехо, заек! Накъде си се разбързал така? Изчакай ме, че мразя да преследвам мъже…

Отначало дори не разбра, че изречените задъхано думи са предназначени за него. Огледа се наоколо и най-накрая забеляза младата вампирка клас F1, която подтичваше зад него и ръкомахаше усилено.

– О, аз, таковата… извинявам се – не разбрах, че за мен… – запелтечи той, когато санитарката се приближи достатъчно близо.

– Ама успокой се де, не е като да съм тръгнала да те наказвам или нещо… само клас F1 съм – почука тя с дългия си маникюр по табелката, която бе закачена на ревера на бялата престилка. – Споко, и аз съм новобранец като теб – просто ме разпределиха по-рано. Честно ти казвам, братче, тук е същинска лудница! От няма и месец съм тук, а вече успях да се влюбя в това място…

– Новобранец ли? Та ти… изглеждаш…

– Спокойно, това при вампирите винаги е било проблем – нали знаеш, безсмъртие, ранно съзряване, проточил се пубертет, бла-бла… Просто на баща ми му писна да ме издържа и реши да ми намери някаква работа. Съвсем случайно се сети, че в действителност е част от борда на директорите на Валхала и… е, сещаш се.

– Искаш да кажеш, че баща ти е Вилхелм фон Заксен? – опули се Ханс.

– Ами… как да ти кажа… всъщност, да, той е – изсумтя момичето и с умело движение насочи носилката наляво. И добре, че го направи, иначе живакът щеше да се озове право в западното крило, а това със сигурност нямаше да се хареса на д-р Хайнрих.

– Иха! Кажи ми какво е да си дъщеря на някой толкова известен? – изрече той с широко отворени от въодушевление очи. Едното за малко не изскочи от орбитата си и не се озова върху гърдите на товара в носилката. Баща му обаче не веднъж го бе предупреждавал за това, така че успя да натика немирното нещо обратно в орбитата, преди санитарката да забележи объркаността му.

– Хм, ами далаверата не е чак толкова голяма, мен ако питаш – почеса се разсеяно по скулата вампирката, без да обръща внимание на възхитения младеж до себе си. – Вярно, има си някои преимущества… като например да се къпеш с истинска светена вода, от директен водопровод, прекаран направо от Ватикана, вместо с евтините заместители на местните доставчици. Или…

– Чакай малко, вашият вид не се ли боеше от светена вода!? – прекъсна я Ханс.