Читать «Змии в стените» онлайн - страница 10

Зарових двете вещици точно до гробчето на Съли. Доста се притеснявах дали отровата им няма да накара чимовете трева да повехнат и така да бъда разкрит, но нищо подобно не се случи – поне смъртта се бе оказала непреодолима бариера за проклетията им.

Заживях в постоянен страх пачаврите да залипсват на някого и да ги обявят за изчезнали, но не би. Вероятно отсъствието им бе накарало всички да въздъхнат с облекчение. Вкопчен в усмивките и гукането на дъщеря си, постепенно успях да се измъкна от бездната, в която бях се сринал.

Допреди два дни.

Тогава видях, че одеялцето е на път да се предаде.

Реших, докато все още имам време, да седна и да опиша цялата история. Бях чувал някъде, че писането помага. Надявах се, че докато химикалът лети по белия лист, болката ще започне да намалява. Че ще се случи чудо и смъртта на двете вещици ще накара дъщеричката ми отново да стане нормална. Че майка ѝ като с магическа пръчка ще успее да възкръсне някак си и отново да се превърне в онзи весел и лъчезарен човек, в когото се бях влюбил навремето. Че ще заживеем като нормално, неотровено от селяндурка с претенции за магьосница семейство.

Оказа се, че слуховете за писането са силно преувеличени.

Лори отново плаче на диванчето до мен.

Нямам сили да ѝ взема друг домашен любимец. Предполагам, че бих могъл да изкупя половин магазин с плюшени играчки, но и това не е решение.

Лопатата винаги е до мен. Дори сега, докато дописвам тези редове, усещам как засъхналите късчета мозък и снопчетата полепнали по нея косми се взират въпросително в мен.

Четвъртата дупка също е готова. Изкопах я днес. Пета, за съжаление, няма да ми потрябва. Няма да се намери приятел, който милостиво да зарови и мен.

Одеялцето вече започва да се разпада в ръчичките на Лори.

Трябва да отида при нея, да я гушна и да започна да ѝ пея онази измислена песничка, чиито думи и аз не знам. Да я залюлея на ръце, докато вървим към задния двор, и да се опитам да ѝ обясня колко я обичам, как непременно, ама непременно ще отидем до зоологическата градина, където ще видим кончето, лъвчето, тигърчето, слончето, а след това ще се разходим в парка и птиците ще запеят още щом я видят, а всички ще се спират покрай нас, за да се възхитят на най-послушното, красиво и чаровно бебе…

Мисля, че е време.

Моргата

– Ей, новобранец, внимавай къде ги караш, бе! Нали ти казах – южно крило, трета секция! Личинки ли имаш в ушите?