Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 171

— Как да разбирам това? — попита Ахил.

— Като даване на нож на заем.

— Но той има пистолет!

— Очаквам сам да решавате проблемите си. Не искам да подлагам на риск живота на хората си.

— Застреляй го! — извика Ахил. — Мислех, че си ми приятел.

— Казах ви още от самото начало — поясни Суриявонг. — Аз служа на хегемона.

С тези думи Суриявонг обърна гръб на Ахил.

Същото сториха и другите войници.

Сега Бийн разбра защо Суриявонг работеше така усилено, за да заслужи доверието на Ахил: за да може да го предаде в момент на криза.

Ахил се засмя нервно:

— Хайде, Бийн. Познаваме се отдавна. — Беше се опрял на стената. Опитваше да се облегне на нея, но краката му трепереха и той започна да се плъзга надолу по стената. — Познавам те, Бийн. — Ти просто не можеш да убиеш хладнокръвно човек, без значение колко го мразиш… Сърцето ти не позволява да го направиш.

— Напротив, позволява.

Бийн насочи пистолета към дясното око на Ахил и дръпна спусъка. Окото се затвори от вятъра, създаден от движението на куршума при минаването между клепачите и от унищожаването на самото око. Главата леко се килна от силата на малкия куршум, който влезе, но не излезе.

Ахил се свлече на пода.

Това нямаше да върне Поук или сестра Карлота, или който и да е от другите хора, които бе убил. Нямаше да върне света обратно в положението, в което беше, преди Ахил да започне да ги разделя и събира, когато си поиска. Нямаше да сложи край на войните, които бе започнал. Нямаше да направи Бийн по-щастлив. Липсваше радостта от отмъщението и от възтържествуването на справедливостта.

Но едно беше ясно: Ахил нямаше никога да убива отново.

Това бе всичко, което Бийн можеше да поиска от един малък двайсет и две калибров пистолет.

20. У дома

От: ТвоятаПлът%[email protected]

До: МоятКамък%[email protected]

Относно: Ела си у дома

Той е мъртъв.

Аз не.

Не бяха у него.

Ще ги намерим по един или по друг начин, преди да умра.

Ела си у дома. Никой повече няма да се опитва да те убие.

Петра летеше с търговски реактивен самолет със запазено място под собственото си име, използвайки собствения си паспорт.

Целият Дамаск се вълнуваше, защото вече бе провъзгласен за столица на Мюсюлманския свят, обеднил се за пръв път от близо две хиляди години. И сунитските, и шиитските лидери приеха халифа. А Дамаск беше център на всичко това.

Но нейното вълнение беше друго. Причината бе отчасти съзряването на плода в утробата й и промените, които ставаха с нейното тяло; и отчасти облекчението от липсата на смъртната присъда, която Ахил толкова отдавна бе предвидил за нея.

Най-често обаче причина за вълнението й бе замайващото усещане, че е била на ръба да загуби всичко и в края на краищата е спечелила. При тази мисъл, докато вървеше по коридора между седалките в самолета, колената й омекнаха и тя едва не падна.

Един мъж зад нея я хвана за лакътя и й помогна.

— Добре ли сте?

— От скоро съм бременна — обясни тя.

— Трябва да се научите да не падате, преди бебето да е станало твърде голямо.

Тя се засмя и му благодари. Остави багажа си в определеното за него място над главата — без да се нуждае от помощ, слава Богу — и седна на мястото си.