Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 169

Бийн замълча.

— Каза, че не трябва да ти имам зъб, задето си й казал да ме убие, когато се срещнахме за пръв път. „Той е само едно малко дете — каза тя. — Той не знаеше какво говори.“

Бийн продължи да мълчи.

— Ще ми се да можех да ти кажа и последните думи на сестра Карлота, но… знаеш, че войната често е причина за случайни жертви.

— Зародишите — напомни му Бийн. — Обеща, че ще ми покажеш къде са.

— Добре тогава. Следвай ме.

Веднага след като Ахил им обърна гръб, докторът погледна Бийн и заклати глава като обезумял.

— Всичко е наред — успокои го Бийн. — Всички можете да излезете навън. Повече не сте ми нужни.

Ахил се обърна отново с лице към Бийн:

— Освобождаваш целия си екскорт?

— Освен Питър. Той настоява да остане с мен.

— Не чух да го казва. Помня колко бързо напусна това място. Останах с впечатлението, че не иска да го види отново.

— Опитвам се да разбера как успя да заблудиш толкова много хора — обясни Питър.

— Но аз не се опитвах да заблудя теб — каза Ахил. — Макар да разбирам защо такива като теб копнеят да намерят наистина умел лъжец, за да се учат от него.

Смеейки се, Ахил се обърна отново и ги поведе към главния офис на сградата.

Питър се приближи до Бийн и прошепна:

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

— Казах ти и преди, че нямам никаква идея.

Щом влязоха, бяха посрещнати от още дузина войници. Бийн ги познаваше всичките по име, но не им каза нищо, а те не посмяха да го погледнат в очите. Преструваха се, че за пръв път го виждат.

„Какво иска Ахил? — трескаво мислеше Бийн. — Неговият първи план беше да ме изпрати извън двора с дистанционно управлявана бомба, значи не смята да ме оставя жив. Сега ме е заобиколил с войници, а не им казва да стрелят.“

Ахил се обърна към него.

— Бийн, не мога да повярвам, че не се погрижи по никакъв начин да уредиш излизането ми оттук.

— Затова ли се опита да ме взривиш?

— Това беше, когато помислих, че ще се опиташ да ме убиеш веднага щом получиш зародишите. Защо не го направи?

— Защото знаех, че няма да получа зародишите.

— С Петра смятате ли ги вече за свои деца? Измислихте ли им имена?

— Не съществува никакво споразумение да ти уреждам излизането от тук, защото няма място, където можеш да отидеш. Единствените хора, на които все още им пукаше за теб, са заети да получават ритници в задника от банда ядосани мюсюлмани. Вече не можеш да отидеш и в космоса, защото свали совалката.

— Което си е право, Бийн, но никой не биваше да знае, че аз съм извършителят. Някой ще ми каже ли защо Питър не беше на совалката? Предполагам, че сте заловили моя информатор.

Той местеше погледа си от Питър към Бийн и обратно.

Бийн нито потвърди, нито отрече. Питър също запази мълчание. Ами ако Ахил оцелееше след тази среща? Защо да стоварват гнева му върху човек, който вече има достатъчно неприятности в живота си?

— Ако сте заловили моя информатор — продължи Ахил, — защо, за Бога, Чамраджнагар, или Граф, ако е бил той, все пак е изстрелял совалката? Беше ли залавянето ми чак толкова важно, че да рискуват една совалка и нейния екипаж само за да ме заловят? Признавам, че съм… поласкан. Все едно съм спечелил Нобелова награда за най-голям негодник.