Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 170

— Аз мисля — каза Бийн, — че изобщо не са при теб. Убеден съм, че си ги разпръснал веднага щом си ги получил, и навярно вече си ги имплантирал.

— Грешиш — отвърна Ахил. Бръкна в джоба на панталоните си и извади малък контейнер, също като онзи, в който бяха замразени зародишите. — Донесох един, за да ти го покажа. Разбира се, малко се е размразил от телесната ми топлина и прочие. Какво мислиш? Имаме ли време да имплантираме този малък паразит в някого? Чувам, че Петра вече е бременна, така че не можеш да използваш нея. Сещам се! Майката на Питър! Ще й хареса, нали е свикнала да ражда гении? Ето, Питър, дръж!

Той хвърли контейнера към хегемона, но твърде силно, така че той мина над протегнатата ръка на Питър и се удари в пода. Не се счупи, а започна да се търкаля.

Ахил се обърна към Бийн:

— Няма ли да го вземеш?

Бийн сви рамене. Отиде до мястото, където контейнерът спря. Течността в него се плискаше. Напълно разтопена.

Той стъпи върху него и го счупи.

Ахил подсвирна:

— Ау! Какъв строг баща! Явно на децата ти нищо не им се разминава безнаказано.

Бийн отиде към Ахил.

— Добре, Бийн, виждам колко си ми ядосан, но аз никога не съм твърдял, че съм добър спортист. Нима съм имал възможност да играя с топка? Ти израсна там, където и аз. Не съм виновен, че не умея да хвърлям точно.

Той продължаваше да го дразни, но Бийн видя, че Ахил вече се страхува. Явно очакваше Бийн да моли или да скърби и така да попадне във властта му. Но Бийн вече умееше да вижда през очите на Ахил и сега разбра: действай така, както твоят враг дори не би помислил, че ще действаш.

Бийн извади плоския пистолет двайсет и втори калибър. Насочи го към дясното око на Ахил, после към лявото.

Ахил отстъпи няколко крачки назад.

— Не можеш да ме убиеш. Не знаеш къде са зародишите.

— Знам, че не са у теб и че няма да ги получа, преди да ти осигуря изход навън. А аз няма да го осигуря. Това значи, че зародишите завинаги са загубени за мен. Защо да те оставя да живееш?

— Сури — каза Ахил. — Спиш ли?

Суриявонг извади дългия си нож от канията.

— Не ти трябва нож — сопна се Ахил. — Той има пистолет.

— Не мърдай, Ахиле — каза Бийн. — Приеми го като мъж. Освен това, ако не улуча, ти ще останеш жив, но ще прекараш остатъка от дните си с повреден мозък. А и двамата искаме това да свърши чисто и окончателно, нали?

Ахил измъкна от джобовете си още едно шишенце.

— Това също е истинско, Бийн. — Той протегна ръка. — Ти уби един зародиш, но все още имаш другите четири.

Бийн го изби от ръката му и стъклото се разби, когато падна на пода.

— Убиваш собствените си деца!

— Познавам те. Известно ми е, че изобщо не би ми обещал нещо, което в действителност ще ми доставиш.

— Суриявонг! — извика Ахил. — Застреляй го!

— Сър — каза Суриявонг.

Това бе първият звук, който издаде, откакто Бийн влезе през източните порти.

Суриявонг коленичи, постави ножа върху гладкия под и го плъзна към Ахил. Оръжието спря при краката му.