Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 167

— Ами ако не си сигурен? — попита Питър.

— Ще бъда сигурен — отвърна Бийн — или няма да го дам на никого.

— Защо просто не го изнесеш ти? — попита войникът от специалния отряд. — Щом излезеш, ще ни кажеш какво да правим.

— Господин Делфики не очаква да излезе жив — обясни хегемонът вместо него.

— Моята цел за всички вас четиримата — каза Бийн, — е да излезете оттук невредими. А това няма да стане, ако започнете да стреляте, независимо по каква причина. Ето защо никой от вас няма да носи заредено оръжие, включително Питър.

Те го погледнаха, сякаш бе полудял.

— Аз няма да вляза вътре невъоръжен — отсече един от мъжете.

— Чудесно. Тогава ще влезем с един по-малко. Ахил не каза, че трябва непременно да доведа петима.

— Технически — обади се Питър — вие няма да сте невъоръжени, а с незаредени оръжия. Ще ви третират, сякаш имате куршуми, защото няма да знаят, че нямате.

— Аз съм войник, а не мухльо — процеди мъжът и се отдалечи.

— Някой друг? — попита Бийн.

В отговор другите извадиха пълнителите и ги изпразниха, накрая изхвърлиха и куршума от затвора.

— Аз не нося оръжие — каза докторът.

— Не е нужен зареден пистолет, за да носиш бомба — каза войникът от спец отряда.

Така, с малък пластмасов пистолет двайсет и втори калибър, затъкнат отзад на кръста, Бийн остана единственият член на групата със заредено оръжие.

— Мисля, че сме готови да вървим — каза той.

Беше светла тропическа утрин, когато влязоха в източната градина. Птиците по всички дървета кряскаха оживено, сякаш се опитваха да запомнят нещо, но все не им се удаваше. Хора не се виждаха.

Бийн не възнамеряваше да броди наоколо, за да търси Ахил, и определено не смяташе да се отдалечава от портите. Ето защо спря на около десетина крачки от тях. Същото сториха и останалите.

И зачакаха.

Не отне много време. Войник с хегемонска униформа излезе на открито, скоро го последваха още няколко. Общо бяха петима.

Суриявонг.

Той не направи знак, че ги е познал. По-скоро гледаше през Бийн и през Питър, сякаш не означаваха нищо за него.

Ахил излезе зад тях, но остана близо до дърветата, така че да не е лесна мишена за снайперистите. Носеше, както бе обещал, малък преносим хладилник.

— Бийн! — приветства го с усмивка. — Боже колко си пораснал!

Бийн не отговори.

— О, май не сме в добро настроение, а? — подхвърли Звярът. — Всъщност аз също не съм. Да те видя отново е почти сантиментален миг в живота ми. Да те видя като мъж. Все пак те познавам от ей толкова нисичък.

Той протегна преносимия хладилник.

— Те са тук, Бийн.

— Възнамеряваш просто да ми ги дадеш?

— На практика нямам полза от тях. Нямаше кандидати за търга.

— Волеску премина през много неприятности, за да ти ги достави.