Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 16

Втора глава

Момичето заинтригува Лий Кондър още при първата им среща.

Когато пристигна във Фултъновата къща, вратата беше отворена и вътре вече кипеше оживена дейност. Никой не го забеляза да влиза — танцьорите, в работно облекло от всякакъв вид и форма, кръжаха наоколо, разтягаха се, загряваха. Побелял дърводелец довършваше горната част на извиваща се стълба, а Тони Леп, хореографът и Гари Райт, режисьорът, спореха за нещо по средата на стълбата.

Лий бързо огледа елегантното антре и огромната танцувална зала. Нито Пери, нито Ендрю, нито дори Мик, бяха дошли, но беше десет без десет, а те прекараха цялата нощ в казиното, известно време се отдадоха на тиха меланхолия поради завръщането им в Тахо, а след това вдигаха тостове до зори.

Все пак, помисли си той, с лека усмивка, Пери и Ендрю ще пристигнат в десет. Отдавна се бяха разбрали, че когато работят, са екип и ще зачитат взаимно мнението си. Това означаваше, че никой не губеше времето на останалите, като не се яви.

Лий небрежно огледа танцьорите. Десет мъже, десет жени. Повечето съвсем млади. Почти деца, току-що завършили училище или колеж, опитващи се да получат някакъв шанс с това шоу. Доставяше му истинско удоволствие мисълта, че може би той ще е човекът, дал им първата възможност за изява. Шансове трудно се явяваха.

Наведено от кръста, момичето, първо изпъна гърба си успоредно на земята, сетне постепенно темето й почти докосна пода. Обута бе в розов чорапогащник, черни калцуни и трико. Всъщност нямаше впечатление от лицето й, първо видя краката — стройни и мускулести. Не пропусна да забележи красиво оформените бедра. В този миг срещна съсредоточения поглед на притежателката им…

Тя се изправи, протегна ръце, сякаш искаше да докосне небето, след това грациозно ги раздалечи.

Нещо в движенията й го омая и когато се улови, че я зяпа откровено, направо го досмеша. Вероятно не би й се харесал фактът, че му се прииска да нареди залата да се изпразни и да я сграбчи в прегръдките си.

Но на него това чувство му харесваше. Имал бе жени след Виктория, но никоя не успя да събуди у него такова чувство от пръв поглед. Смъртта на жена му го промени, за съжаление не към добро. Спомни си, че ако някога беше помислил така за съпругата си и тя го беше разбрала, несъмнено щеше да го обяви за луд. Не, по-скоро за дивак. Това беше любимата й дума…

Той леко разтърси глава. Каквито и грешки да беше правил, каквито и грешки да беше правила тя, всичко оставаше в миналото. Край. Това, че се измъчваше по този начин за всичко случило се, по никакъв начин не му помагаше. Беше твърде късно да се връща назад.

— Лий, вече си тук! Не те видях да влизаш.

Кондър се обърна, и зърна Тони Асп да приближава, широко усмихнат, с протегната ръка.

— Здравей, Тони — поздрави Лий, разтърси дланта на приятеля си и на свой ред се усмихна. — Току-що влязох. — Махна към антрето, стълбите и огромната танцувална зала. — Мястото изглежда чудесно. Какво мислиш?

— Страхотно! — отговори Тони с гримаса. — Трябва да си призная, че те мислех за луд, като купи и поднови сградата, но виждам, че си е заслужавало. Както научавам, струва по-малко, отколкото ако я беше наел, а се сдоби с изумителна къща. Ще се нанесеш ли тук след снимките?