Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 17

— Харесвам старата си къща — поклати глава Лий. — Или по-скоро новата. Зависи как го виждаш.

— Струва ми се съвсем подходяща за декор на клипа ни. Не мисля, че би могъл да намериш нещо, което да напомня повече на стила отпреди Гражданската война в сърцето на Джорджия.

— Мисля, че си прав — започна Лий, но точно тогава една ръка се стовари на рамото му, той се обърна и видя Гари Райх, невероятно тънък сноп от нервна енергия, но блестящ постановчик, който беше застанал зад него.

— Лий! Как мина концертната обиколка? Приятно ми е, че пак сме заедно.

— Обиколката мина добре, Гари, но мисля, че беше последната. И аз се радвам, че ще поработим заедно.

Тримата мъже бяха в добри делови отношения, макар че изглеждаха малко странно, когато за първи се събраха преди една година в Шотландия, за да работят върху първия клип. Тони вече си беше спечелил име в класическия балет, а Гари беше се прочул като режисьор на Пи Би Ес. Бяха погледнали скептично на работата с Лий. Лий бързо разбра, че две бяха нещата, които можеха да подразнят предразсъдъците им: той беше Черен крак и беше рок музикант.

Докато растеше, се учеше да упорства, докато старееше, се учеше да свива рамене и тихомълком да се доказва. Беше се доказал както на Тони, така и на Гари.

Но не и на Виктория… Всичко това е минало, напомни си той. Минало…

През целия месец, докато работеха върху първия клип, правиха компромиси, но резултатът беше толкова добър, че преди последната репетиция вече бяха истински приятели. А клипът има страхотен успех. Излъчиха го по телевизията и критиката също го одобри.

— Само за едно не съм съгласен с теб, Лий — му казваше сега Гари. — Харесва ми концепцията. Трябва да призная, че дори ми харесва аранжимента на песента. Но мисля — имам предвид кариерата ти — че трябва да има снимки с тебе и с момчетата с инструментите ви. Знам, ще ми кажеш, че е балада за Гражданската война, така е, но мисля, че ако по този начин…

— Извинявай, Гари — бързо се намеси Тони. — Време е да започна с танцьорите.

— Разбира се, — съгласи се режисьорът от Пи Би Ес. — Давай. Ама Лий, не говоря за снимки за повече от секунда или две.

— Съжалявам. — Този път Лий го прекъсна, проследявайки с очи Тони, който прекосяваше залата и се насочваше към колоритната група танцьори. — Ей сега се връщам.

— Но, Лий…

— Давай. Прави каквото си намислил!

Гари се усмихна, но Лий не забеляза, нито пък това имаше значение за него. Той бързаше да настигне хореографа.

— Тони!

Мъжът рязко спря и се обърна.

— Тони, виждаш ли кръшната червенокоса ей там?

— Червенокоса ли? Не виждам червенокоса.

— Тъмночервени коси, Тони. Тя е с черно трико, розов чорапогащник. Около метър и петдесет. Сляп ли си?

— О! Да, сега я виждам, Господи, виждам я!

— Хайде, не се прехласвай толкова. Би трябвало да си свикнал с красивите тела.

— Свикнал съм, но, ей Богу…

— Тони, хайде за минутка да бъдем естети. Какво би казал, да я използваме за нашата Лорена?