Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 18

„Естетичният“ мозък на Тони заработи.

— Отлично! Красива дълга коса, подходяща височина спрямо твоята. Тънък кръст — добър за костюма. И хубави пълни гърди — супер за костюма. Идеална е!

— Ако може и да танцува…

— Не се съмнявай в това. Те всички танцуват добре. Барбара Винтън не наема хора, ако не си разбират от работата. Ще поговоря с нея за минутка, за да се уверя, че момичето е сред добрите и ще ти я доведа да се запознаете.

— Добре. Виждам Пери и Ендрю. За минутка ще поговоря с тях, след това ще огледам стълбата.

Тони кимна, след това избърза към танцьорите. Лий се отправи към вратата да поздрави другарите си от оркестъра — Ендрю Макейд, Пери Литън и Мик Скайхок.

— По дяволите, Лий, мястото е чудесно! — възхити се Ендрю.

— Супер е — съгласи се Мик.

— Радвам се, че ти харесва — изсмя се Лий. — Надявам се, че наистина добре го виждаш. Дори за червенокож очите ти са твърде червени, приятелю!

Мик, пълнокръвен Черен крак, се изчерви, от което естествено бронзовото му лице потъмня до ръждиво. Другите се изсмяха; Мик чистосърдечно се присъедини към тях.

— Хей, ето ме тук, не виждате ли? Та именно вие непрекъснато ми натяквате, че трябва да свия гнездо. Как да го направя, ако от време на време не мога да прекарам някоя вечер с представител на противоположния пол?

— Прекарваш много вечери с представители на въпросния пол — въздъхна престорено Ендрю. — Ако прекарваш нощите с един и същи представител на противоположния пол, може и да постигнеш желания резултат.

Лий усети, че усмивката му се стопи малко неловко. Внимавай, Мик, мина му през ум. Понякога е за предпочитане да не познаваш добре жената, след като и двамата идвате и си отивате в мрака. Защото можеш да си мислиш, че я познаваш, но никога няма да я опознаеш, тъмни тайни може да се крият в сърцето…

— Искам да отида и да огледам стълбата — продума Лий. — Мик, поставили са пианото горе, отзад в танцувалната зала, защо не му хвърлиш един поглед?

— Готово — отговори Мик.

Групата се раздели и Лий се запъти към изящната извита стълба. За миг се усмихна, доволен и горд, че от Фултъновата къща се получи нещо толкова приятно. Когато за първи път видя къщата, старите мраморни подове бяха покрити с дебел слой прах. Стълбата беше овъглена и на места счупена, а елегантните осветителни тела — включително двата безценни попилея — бяха оплетени в паяжини до неузнаваемост. Всички го помислиха за луд, когато реши да купи мястото и да го поднови за клипа „Лорена“. Но сега, изчистено и подредено, то изглеждаше отлично.

Както музиката винаги е била негова страст, неразделна част от живота му, така и клипът се беше превърнал почти в мания.

— Лий, добро утро! Запознай се с Брин Келър. Брин, това е Лий Кондър.

Той моментално се обърна при звука на гласа на Барбара и я поздрави с топла усмивка. Келър… името му беше познато.

Усмихна се на избраната от него жена и протегна ръка. Докато я изучаваше, промърмори нещо любезно в отговор на представянето.

Още преди тя да заговори, го порази вълната от студен антагонизъм. Беше толкова силна, че почти виждаше ледената стена помежду им.