Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 15

Косата му беше гарваново черна — не много дълга, по-скоро приличаше на бизнесмен, отколкото на рок звезда. Може би не на бизнесмен. По-скоро на леяр. Дори на снимката в него имаше нещо, което говореше за жилавост, всемогъщество и безстрашие. Нещо, което, както Барбара беше намекнала, го правеше почти неудържимо мъжествен, още повече че беше нещо, което той нямаше вид да осъзнава…

Разказът изведнъж изчезна в ефира и се появи реклама на опаковки за сандвичи.

Брин рязко смени смешната си поза и отпусна мускулите си от напрежението. Никога не съм го срещала, напомни си тя.

Но и след като свърши упражненията си, взе душ и си легна, не можа да престане да мисли за него.

И да се чуди как ли изглежда.

А дали ще успее да успокои смущаващата тръпка, която запрепуска по гърба й, когато видя златото в тъмните му очи?

Няма значение, успокояваше се тя. Той едва ли ще ме забележи, с другите там…

При тези думи заспа.

Но надеждата й се оказа напразна във вторник, след като беше прекарала едва петнадесет минути във Фултъновата къща.

Безгрижно си бъбреше с Барбара, докато двете правеха загряващи упражнения, когато приветливият хореограф издърпа Барбара. След няколко мига Барбара и хореографът се върнаха, връхлетяха отгоре й и възбудено я издърпаха.

— Казва, че те намира за съвършена — започна Барбара.

— Това, разбира се, означава повишение на заплатата ти — намеси се хореографът.

— И малко допълнителна работа.

— Лий сам ще ти обясни.

Тя изведнъж установи, че стои пред него, без дори да е забелязала кога е влязъл. Барбара въодушевено я представяше, а той неопределено се усмихваше и почти не обръщаше внимание на думите й.

Очите му — в странен лешников цвят, отбеляза тя, жълто-зелени зеници, махагонови по краищата, бяха вперени в нея. Обхождаха я от глава до пети, движеха се бавно, спираха се на нейните.

— Брин Келър? Значи вие сте фотографът. Приятно ми е да се запознаем.

Ръката му улови нейната. По дланта му имаше големи мазоли. Широка — тя изцяло обгръщаше тънките й пръсти.

И гореща…

Сякаш пареща енергия се разливаше по тялото му, превръщаше се в гориво, в действащ вулкан; силата на този мъж бе измамно овладяна, като покрит със сняг планински връх под синьото небе…

Този огън тръгна по гърба й.

Тя издърпа пръстите си — по-скоро ги отскубна — от неговите. И отстъпи крачка назад.

— Да, аз съм Брин Келър. Ако ми обясните какво искате, ще ви кажа дали мога или не.

Лед… Нямаше по-добро определение за гласа й. Всъщност не искаше да бъде студена, но…

Беше студена до степен на грубост.

Златистите очи се присвиха, едва забележимо. Гласът му прозвуча бавно, провлачено.

— О, напълно съм сигурен, че ще можете, госпожице Келър. Напълно. Тони ще ви обясни концепцията.

Обърна се и се отдалечи.