Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 14

Тя се въздържа да не запрати тенджерата с врящия грах в лицето му. Изсипа го в чинията за сервиране, мина покрай плота и се насочи към масата в трапезарията.

— Вечерята е готова, Джоу. Можеш да ме наричаш квачка, щом като ти харесва, но нямам никакво намерение да обсъждам това пред децата. Ясно?

Той кимна и зае мястото си на масата, докато тя викаше децата. Но Брайън, изглежда, беше дочул нещо от спора. Мълчеше и се мусеше, когато техният гостенин се опита да го заговори. Малко след това, когато Джоу тихичко изруга под носа си, Брайън загреба грах с лъжицата и го запрати през масата в лицето на Джоу.

Чашата преля, й каза Джоу по-късно. Естествено, трябвало да се грижи за децата. Но защо да не наемела жена, която да ги гледа. Тогава щяла да може да пътува с него и той нямало да посяга към мацките, които причакват играчите.

Оказа се неверен и коравосърдечен. Когато разбра, че е бил с друга жена, силно я заболя. Болеше я всеки път, когато трябваше да му отговаря.

— Забрави, Джоу. Просто забрави всичко.

— Какво?

— Сериозно. Не искам да се омъжа за теб. От начало до край ще бъде катастрофа.

— Ти си луда! Знаеш ли от какво се отказваш?

— Да, от мъж, който чувства, че е негово право да изневерява, ако „неговото момиче“ не иска да легне с него според неговите условия и когато той иска.

Ала всичко продължи. Още дълго. Но нищо не се промени и накрая годежът изцяло беше развален.

— Лельо Брин? По телевизията има само глупости.

Брин се стресна и се върна в настоящето.

— Така е, Брайън, и утре в главата ти ще има само глупости, ако не се наспиш! Време за лягане, момчета!

Те изроптаха, но се подчиниха. Брин прегледа пръста на Адам, видя, че подутината е спаднала, само малко червено петънце напомняше къде е имало „боц-боц“. А и Адам беше почти заспал, когато тупна на възглавницата, значи се оправяше.

След като целуна момчетата за лека нощ, Брин нахлузи старо трико, чорапогащник и калцуни и изтича надолу по стълбите. Можеше да направи някои упражнения за гъвкавост и същевременно да чуе новините.

На екрана се появи вдъхващият доверие метеоролог, който съобщи, че през деня ще има затопляне, но нощите ще останат студени. След това се появи говорителят и съобщи за млад политик — Дърк Хамърфийлд, който започвал кампанията си за американския сенат в Тахо.

Докато разтягаше краката си, Брин разсеяно гледаше. Мъжът имаше енергичната усмивка на млад Кенеди. Беше среден на ръст, с красива коса в пясъчен цвят и сини очи.

Вероятно ще получи много гласове, помисли си, свивайки рамене. Може би дори нейния. Брин легна по корем, опъна крака и изведнъж се вцепени. Темата отново се беше сменила. Думата имаше красива говорителка; в левия ъгъл на екрана се появи образ на мъж.

Лий Кондър.

Брин не чуваше какво се говори; образът я беше хипнотизирал. Също очите на златни точки, които приковаваха, дори на снимка.

Може би, опитваше се тя да анализира, очите му са приковаващи, защото са толкова тъмни — като се изключат златистите отблясъци. Или може би защото лицето му е интересно. Високо, широко чело. Тъмни, добре очертани, извити вежди. Прав — ужасно прав — нос. Високи скули. Твърда, грубовата, четвъртита челюст. А устата му… дори на снимка, сякаш помръдваше. Очевидно лесно можеше да се усмихва, но и да стиска устни в гримаса на решителност и целеустременост… или гняв.