Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 13

С течение на времето нещата неусетно станаха сериозни. Тя се убеди, че дори футболните герои имат нужда да бъдат обичани и на свой ред да обичат. И изглеждаше, че той я обича.

Нещата тръгнаха на зле след смъртта на Сю. На Джоу не му се харесваше, че тя отделя време за брат си, но търпеше. Футболният сезон отново започна и Джоу се върна на работа. През декември й се обади да й каже, че разполага с една нощ, през която може да долети.

Но същата нощ трябваше да бъде у Джеф. Той беше летец и Брин му беше обещала да остане при децата. Джоу побесня. Тя го помоли да отиде в къщата на Джеф, но той не искаше да си играе на детегледачка, искаше да бъде сам. Брин го беше умолявала, опитвала се беше да го накара да разбере…

Затвори й телефона.

Но следващата седмица отново й се обади, сякаш нищо не се беше случило.

Известно време пътува с него. Но от Тахо пристигна телеграма. Джеф беше загинал, докато летял с делтаплан.

Джоу се бе опитал да я успокои, но беше хладен. Не дойде за погребението на брат й, нито видя лицата на трите момченца, които бяха загубили и двамата си родители и бяха объркани, самотни и изплашени… Брин не успя да плати ипотеката за голямата къща на Джеф, затова с децата се прехвърли в своята.

Първия път, когато Джоу се върна, нещата вървяха доста гладко. Тя нае детегледачка за децата, прекара с Джоу в хотелска стая до два през нощта, след това бързо се прибра, страхувайки се, че децата могат да се събудят от кошмари.

Скараха се, тъй като тя не се съгласи да пътува с него. Но пак й се обади след няколко дни, сякаш нищо не се беше случило.

А всъщност нещо се беше случило. Брин беше гледала интервю с тима му по телевизията. На снимките с победоносните играчи, след преживените славни мигове тя видя Джоу — в компанията на много млада, много красива и много мазна червенокоса.

Джоу усети резервираността на Брин по телефона и пристигна в Тахо още следващата сряда. Макар че децата все още не си бяха легнали и чакаха вечерята, той настояваше за отговор. Когато го обвини в изневяра, той побесня.

— Аз съм нормален, жизнен, здрав мъж! Знаеш как е с футболистите. Винаги искат около тях да се въртят жени.

Брин огледа тревожно кухнята, но децата бяха във всекидневната и гледаха телевизия. Тя беше понижила гласа си до шепот.

— Значи не си спал с нея?

— И да съм спал, какво? Тя не означаваше нищо за мен. Просто беше там и беше навита. А тебе те нямаше. Беше много заета да си играеш на грижовна домакиня. Предупреждавам те, Брин, няма мъж, който би си играл на изчакване, докато ти се правиш на квачка. Не, когато до него е Спящата красавица.