Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 21

— Хубаво ухае. Какво имаш тук?

— Подправки. Розмарин, босилек, пелин и други. — Нел реши, че най-бързият начин да го разкара е да му позволи да отнесе сандъчетата. Тръгна през двора. — Имам намерение да засадя леха с подправки пред кухнята. Може да добавя и някои зеленчуци, когато имам време.

— Майка ми винаги казва, че да засадиш цветя означава да пуснеш корени.

— Аз възнамерявам да направя и двете. Сложете сандъчетата на верандата. Благодаря ви, шерифе.

— Има още две на предната седалка.

— Аз мога…

— Ще отида да ги донеса. Сети ли се да вземеш пръст?

— Да, в багажника е.

Той се усмихна и протегна ръка:

— Ще ми трябват ключовете.

— О, разбира се — Нел видя, че няма да може да се измъкне и бръкна в джоба си. — Благодаря.

Когато шерифът се отдалечи, тя стисна юмруци. Всичко бе наред. Просто бе услужлив. Не всеки мъж и не всеки полицай е опасен — много добре знаеше това.

Зак се върна, натоварен. Беше преметнал през рамо голяма торба с пръст, а в едрите си ръце държеше сандъче с розови мушката и бели импасианси. Гледката я накара да се засмее.

— Купила съм толкова много неща! — Взе сандъчето с цветя от ръцете му. — Имах намерение да взема само подправки и докато се усетя, вече не можех да спра.

— Така казват всички. Ще взема саксиите и инструментите.

— Шериф Тод. — По-рано й се струваше съвсем естествено да отвръща на любезността с любезност. — Искаше й се отново да бъде естествена — Сутринта направих лимонада. Бихте ли приели една чаша?

— Ще ви бъда много благодарен.

Нел се опитваше да се отпусне и да бъде естествена. Сложи лед в две чаши и наля от киселата лимонада. Когато излезе навън, той се бе върнал. Нещо във външния му вид — едър и мъжествен, застанал между пъстрите цветя — я накара да потръпне.

Привличане. Когато разпозна чувството, тя си напомни, че не бива, а и не би искала отново да го изпита.

— Благодаря за хамалската услуга.

— Няма защо. — Проследи движенията му, когато взе чашата и изпи половината, и внезапно я обзе приятно вълнение. Зак разклати чашата. — Превъзходна е. Не мога да си спомня кога за последен път съм пил прясна лимонада. Ти си истинска находка.

— Просто обичам да се суетя в кухнята. — Нел се наведе да вземе новата градинска лопата.

— Не си купила ръкавици.

— Не, не се сетих.

Зак долови желанието й час по-скоро той да изпие лимонадата и да си тръгне, но не го направи, а седна и се настани удобно на площадката пред кухнята.

— Имаш ли нещо против да поседна за минута? Днес имах напрегнат ден. Можеш да започваш. Приятно ми е да наблюдавам жена, която работи в градината.

Нел също искаше да седне на огряната от слънчева светлина площадка и да помисли къде би могла да посади цветята и подправките. Но сега нищо друго не й оставаше, освен да се залови за работа.

Започна със саксиите, като си каза, че ако резултатът не й хареса, винаги може отново да ги пресади.

— Говорихте ли с онзи човек за кучето?

— С Пит ли? — попита Зак и отпи от лимонадата. — Мисля, че се споразумяхме и на нашия малък остров отново се възцари мир. — В думите му се долови насмешка и леко задоволство.