Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 23

С няколко чаши в ръце, тя се приближи към прозореца. Фериботът пристигаше, следван от чайки, които кръжаха около него и се гмуркаха във водата. Шамандурите се поклащаха върху морската повърхност, която днес бе зелена и спокойна. По вълните се плъзгаше бяло увеселително корабче с издути от вятъра платна.

Някога бе плавала по друго море, в друг живот. Това бе едно от малкото приятни спомени, които й бяха останали от онова време — усещането, че се носиш по водата и се издигаш върху вълните. Струваше й се странно, че морето винаги я бе привличало, бе променило живота й и го бе отнело.

Сега това ново море й бе дало нов живот.

Усмихвайки се при тази мисъл, тя се обърна и силно се блъсна в Зак. Дори когато я хвана за ръка, за да я успокои, Нел все още трепереше.

— Съжалявам, залях ли ви с нещо? Колко съм непохватна, не гледах къде…

— Нищо не е станало. — Той закачи с пръстите на едната си ръка дръжките на две чаши и внимателно, без отново да я докосва, ги взе от нея. — Препречих пътя ти. Чудесно корабче, а?

— Да. — Нел отстъпи встрани и забърза обратно към бара. Мразеше някой да се появява внезапно зад нея. — Но не ми плащат, за да гледам корабчета. Ще поръчате ли нещо?

— Поеми си дъх, Нел.

— Какво?

— Поеми си дъх — тихо каза той, докато оставяше чашите на плота — и се успокой.

— Добре съм — отвърна тя с раздразнение, сграбчи чашите и те иззвънтяха. — Не предполагах, че някой се мотае зад гърба ми.

Устните му леко трепнаха.

— Така е по-добре. Ще взема една от тези тригуни и дълго кафе в пластмасова чашка. Приключи ли със засаждането?

— Почти. — Нямаше желание да разговаря с него, затова се зае с кафето. Не й бе приятно да си бъбри приятелски с шерифа на острова и той да я наблюдава с проницателните си зелени очи.

— Може би това ще ти бъде полезно, когато свършиш работа и се заемеш с цветята си. — Зак сложи една чанта на тезгяха.

— И какво има в нея?

— Градинарски инструмент. — Преброи парите си и ги остави до чантата.

Нел избърса ръце в престилката си и се намръщи. Но любопитството я накара да отвори чантата. Очите й заблестяха и бе доста озадачена, докато разглеждаше сламената шапка с навита периферия и изкуствени цветя.

— Това е най-смешната шапка, която съм виждала!

— О, имаше и по-смешни — увери я той, — но тази ще пази носа ти да не изгори от слънцето.

— Много мило от ваша страна, но не беше нужно.

— Тук на острова, това означава, че си приятелски настроен. — Радиостанцията на колана му даде сигнал — Е, трябва да се връщам на работа.

Нел едва сдържа нетърпението си, докато той слезе до средата на стълбището, грабна шапката и се втурна към кухнята да я премери и да се огледа на металните стени на фурната.

Рипли Тод си наля още една чаша кафе, отпи глътка и погледна през прозореца на полицейския участък. Беше една от онези тихи утрини, които обичаше.

Но нещо витаеше във въздуха. Полагаше усилия да не му обръща внимание, ала все пак го долавяше. По-лесно й бе да си внуши, че това чувство се дължи на напрежението през седмицата, прекарана в Бостън.