Читать «Танц във въздуха» онлайн

Нора Робъртс

Нора Робъртс

Пролог

Първа глава

Втора глава

Трета глава

Четвърта глава

Пета глава

Шеста глава

Седма глава

Осма глава

Девета глава

Десета глава

Единадесета глава

Дванадесета глава

Тринадесета глава

Четиринадесета глава

Петнадесета глава

Шестнадесета глава

Седемнадесета глава

Осемнадесета глава

Деветнадесета глава

Двадесета слава

info

notes

1

Нора Робъртс

Танц във въздуха

Сладостен е танцът, засвирят ли цигулки,

щом щастие открил си в любовта,

а танц под звуците на флейти и на лютни

е с тъй загадъчна и рядка красота.

Но няма сладост в стъпките на бързи,

във въздуха танцуващи крака!

Оскар Уайлд

Пролог

Салем, Масачузетс, 22 юни 1692 година

Под тъмните сенки на дърветата в гъстата гора, час преди луната да изгрее, се състоя тайната им среща. Скоро най-дългият ден щеше да премине в най-късата нощ на лятното слънцестоене.

На това сборище нямаше да има празненство, нито обред на благодарност за светлината и топлината. Беше време на невежество и смърт.

Трите, които се срещнаха, трепереха от страх.

— Имаме ли всичко, от което се нуждаем?

Едната от тях, известна с името Въздух, придърпа качулката си така, че нито кичур от светлорусите й коси да не се види на светлината на угасващия ден.

— Това, което имаме, ще ни свърши работа.

Земя сложи до краката си пакета, който държеше. Онази част от нея, която искаше да ридае и беснее заради стореното и за това, което предстоеше, бе мъртва и погребана. Когато наведе глава, гъстите й кестеняви коси се разпиляха.

— Това ли е единственият изход за нас?

Въздух докосна рамото на Земя и двете погледнаха към третата.

Стоеше изправена и стройното й тяло не помръдваше. В очите й се четеше тъга, но зад нея прозираше ясна цел. Тя, която се наричаше Огън, свали качулката си с предизвикателен жест и по раменете й се спуснаха червени къдрици.

— Заради пътя, който сме избрали, няма друг. Те ще ни преследват като крадци и разбойници, ще ни убият, както вече сториха с една невинна.

— Бриджит Бишъп не беше вещица — каза Земя, докато изправяше гръб.

— Не, тя каза това пред съда и се закле. И все пак я обесиха. Убиха я въз основа на лъжите на няколко млади момичета и бълнуванията на фанатиците, които доловят мирис на сяра при всяко движение на въздуха.

— Но е имало и неколцина, които са се застъпили за нея. — Въздух преплете пръсти, сякаш се канеше да отправи молитва. Или да се обърне с молба към съда. — Не всички са били съгласни с тази присъда и ужасното преследване.

— Било е недостатъчно — промърмори Земя. — И прекалено късно.

— Няма да свърши само с една смърт. Виждам това. — Огън затвори очи и отново видя ужасите, които предстояха. — Не ще успеем да се предпазим от гоненията. Ще ни открият и ще ни унищожат.

— Нищо не сме направили. — Въздух отпусна ръце. — Не сме причинили вреда.

— А каква вреда причини Бриджит Бишъп? — Възрази Огън. — Каква вреда са причинили на Салем всички останали, които са обвинени и очакват съдебен процес? Сара Озбърн умря в бостънския затвор. Какво престъпление е извършила? — Беше обзета от силен гняв, но решително го прогони. Дори сега нямаше да позволи на яда и омразата да опетнят силата й. — Кръвта на тези пуритани се надига — продължи тя. — Те са фанатици и ще донесат вълна от смърт, преди здравият разум да се завърне.