Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 22

— Сигурно е интересно да бъдеш шериф тук, където всички се познават.

— Има и трудни моменти. — Докато я наблюдаваше как работи, Зак забеляза, че има малки ръце и чевръсти пръсти. Беше навела глава и избягваше погледа му. „Срамежлива — помисли си — и в същото време умела в размяната на остроумни реплики.“ — Често се налага да раздаваме правосъдие или си имаме работа с летовниците, които пристигат на тълпи и се държат предизвикателно. Идват по около три хиляди души, а това е предостатъчно за мен и Рипли.

— Рипли?

— Сестра ми. Тя е заместник-шериф. От пет поколения полицаите на острова са от рода Тод. Наистина изглежда чудесно — каза, посочвайки с чашата в ръка към това, което бе направила.

— Мислите ли? — Нел се облегна назад върху подгънатите си крака. Беше сложила от всичко по малко и се боеше, че може да изглежда твърде пъстро, но явно не бе така. Стори й се доста весело. Такъв бе и изразът на лицето й, когато вдигна глава. — Правя го за първи път.

— Бих казал, че си доста сръчна. Трябва обаче да носиш шапка. Кожата ти е светла и ще изгори, ако стоиш дълго на слънце.

— О! — Нел разтърка носа си. — Може би.

— Предполагам, че в Бостън не си имала градина.

— Не. — Напълни втора саксия с пръст. — Не съм живяла там дълго. Не ми допадаше.

— Знам какво имаш предвид. Прекарал съм известно време на континента, но не можах да се почувствам като у дома си. Родителите ти все още ли са в Средния запад?

— И двамата починаха.

— Съжалявам.

— Аз също. — Нел пъхна едно мушкато в новата саксия. — Разговор ли е това, шерифе, или разпит?

— Разговор. — Зак взе едно растение и го задържа в ръка. „Предпазлива е“, реши той. От опит знаеше, че предпазливите хора обикновено имат причина да бъдат такива. — Има ли за какво да разпитвам?

— Не съм била издирвана за нищо, не са ме арестували и не създавам неприятности.

— Вярвам ти. — Подаде й растението. — Островът е малък, мис Чанинг. Хората са дружелюбни, но и любопитни.

— Предполагам, че е така. — Не можеше да си позволи да го отблъсне. Не биваше да отблъсва, когото и да било. — Вижте, пътувах известно време и съм уморена. Дойдох тук да потърся работа и спокойно място за живеене.

— Изглежда, намерила си и двете. — Зак се изправи на крака. — Благодаря за лимонадата. Довиждане, мис Чанинг.

— Довиждане, шерифе.

Докато крачеше обратно към колата, той мислено си припомни какво бе научил за нея. „Съвсем сама на този свят, предпазлива с полицаите, дразни се от въпроси. Не е претенциозна и е боязлива.“ По необясними причини тази жена го интересуваше.

Хвърли поглед към колата й и огледа регистрационния номер. Обозначението за Масачузетс изглеждаше наскоро поставено. „Не е зле да проверя откъде го е получила — помисли си той. — Само за да успокоя съвестта си.“

Имаше усещането, че макар Нел Чанинг да не търси неприятности, това не изключва вероятността те да се случват.

Нел сервира ябълкови тригуни и млечни шейкове на млада двойка, седнала на маса до прозореца, а след това почисти съседната маса. Три жени ровеха по полиците с книги и тя подозираше, че са тук от доста време.