Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 19

— Повечето хора очакват обикновени неща и получават именно това.

— Ако ми задаваш гатанка, не мога да я отгатна. — Нел нетърпеливо сведе поглед към краката си. — Ти не бе изненадана от това. Малко раздразнена, но не и изненадана.

Миа отново седна. Изглеждаше заинтригувана и повдигна вежди.

— Близо си до истината. Можеш доста добре да четеш по лицата на хората.

— Това е начин за оцеляване.

— Проницателна си — продължи Миа — Какво се случи? Предполагам, че би могло да се нарече съединяване. Какво се случва, когато три положителни заряда се окажат на едно и също място по едно и също време?

Нел поклати глава:

— Нямам представа.

— Нито пък аз. Но съм любопитна да открия. Нещо като разпознаване на себеподобен, не мислиш ли? Аз те познах.

Кръвта на Нел се смрази и кожата й настръхна:

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Не коя си и откъде си, а каква си — тихо каза Миа. — Можеш да ми се довериш, понеже уважавам правото ти на личен живот. Няма да надничам в миналото ти, Нел. Интересувам се от бъдещето.

Нел отвори уста. Едва сдържа желанието си да сподели цялата истина за себе си. Всичко, от което бе избягала, което я преследваше. За да осъществи замисъла си, бе оставила съдбата си в чужди ръце. Но никога нямаше да го направи отново.

— Утре ще сервирам пролетна зеленчукова супа, пиле, тиквички и сандвичи. Нищо по-сложно.

— Това е добро начало. Следобед си почини. — Миа изчака, докато Нел стигна до вратата. — Нел? Ако продължиш да се страхуваш, той ще те победи.

— Пет пари не давам кой ще победи — отвърна Нел. Излезе бързо и затвори вратата след себе си.

Трета глава

Нел откри потока и кандилките — приличаха на малки късчета от слънцето под зелената сянка на дърветата. Седна на мекия горски килим, заслуша се в бълбукането на потока и чуруликането на птиците и отново възвърна душевния си мир.

Тук бе нейното място. Никога в живота си не се бе чувствала така сигурна в нещо, както сега.

Дори в детството й често й се струваше, че е натрапница. „Родителите ми нямат вина“, помисли си тя и прокара пръсти по медальона. Със сигурност причината не бе в тях. Но домът им бе там, където изпратеха баща й на работа, докато после отново го преместят. Нямаше определено място, което да свързва в спомените си с детството.

Майка й имаше дарбата да създава уют — независимо къде се намират и колко дълго остават. Но усещането бе различно от това да знаеш, че ден след ден, събуждайки се сутрин, през прозореца на спалнята си ще виждаш един и същ изглед. Нел винаги бе носила в себе си този копнеж.

Надеждата й да го задоволи, свързвайки се с Евън, се бе оказала измамна. Би трябвало да знае, че това е нещо, което трябва да открие сама за себе си.

Може би сега го бе постигнала. Тук, на това място.

Ето какво бе искала да каже Миа с думите разпознаване на себеподобен. И двете по някакъв прекрасен начин бяха свързани с острова.