Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 18

Затвори се в офиса си и закрачи напред-назад. Рядко пускаше музика тук. Това бе място за бизнес и тя съзнателно го държеше изолирано и без особен лукс. „Но всяко правило има изключение“, каза си. Погълната от тези мисли, взе кристалната сфера от полицата и я постави на бюрото. Стори й се забавно да я види наред с телефона и компютъра. Все пак магьосничеството не отричаше прогреса, а понякога прогресът отричаше магьосничеството.

Постави ръце от двете страни на сферата и се съсредоточи.

— На този остров три сестри чертаят своите съдби. Видение да се яви. Каква е тя ми покажи.

Сферата заблещука и се завъртя. В средата, подобно на фигури във вода, тя съзря себе си, Нел и Рипли. Виждаше се кръгът в сянката на дърветата и горящият огън. Дърветата също изглеждаха като обхванати от пламъци, но това бяха цветовете на есента. Кръглата луна бе обгърната в сияние.

Между дърветата се появи още една сянка. Беше на красив мъж с огнени очи.

Кръгът се разкъса, Нел побягна, но мъжът я настигна и я удари. Тя се разби като стъкло на хиляди парченца. Небето се разтвори, проблесна светкавица и се чу гръм, Миа успя да види в сферата пороен дъжд, гората и острова, който рухваше в морето. Спря и сложи ръце на кръста си.

— Нима винаги не става така? — каза с гняв. — Мъжете развалят всичко. Е, ще видим тази работа. — Сложи сферата обратно върху полицата. — Ще разнищим тази история.

Когато Нел почука на вратата, Миа тъкмо приключваше с канцеларската работа.

— Съвсем навреме — каза тя, докато изключваше компютъра. — Много приятен навик. Трябва да попълниш тези формуляри. — Посочи към малката купчина документи върху бюрото. — Сложих им вчерашна дата. Как е обедната навалица?

— Спокойно е. — Нел седна. Докато попълваше документите, ръцете й вече не се потяха. Име, дата на раждане, номер на осигуровката. Тези основни данни и цифри бяха нейни. Сама се бе погрижила за това. — Пег всеки момент ще се появи. Съставих утрешното меню.

— Мм. — Миа взе сгънатия лист, който Нел извади от джоба си, и го прочете, докато тя попълваше формулярите. — Изглежда добре. Струва ми се, че имаш по-смели идеи от тези на Джейн.

— Твърде смели?

— Не, харесват ми. Е, какво ще правиш до края на деня? — Миа прегледа набързо първия попълнен формуляр. — Нел, без инициал за второ име, Чанинг? Разходи се по брега, поработи в градината. Може да поскиташ из гората около къщата. Има малко поточе, където по това време на годината растат диви кандилки, а на по-дълбоката сянка — папрат. Човек би помислил, че сред тях се крият феи.

— Не ми приличаш на човек, който би търсил срамежливи феи.

Устните на Миа се изкривиха:

— Все още не се познаваме добре. Трите сестри живеят в легендите, а горите крият много тайни. Знаеш ли историята за Трите сестри?

— Не.

— Ще ти я разкажа някой ден, когато имаме време за приказки и предания. Но засега би трябвало да си вън — на светло и на чист въздух.

— Миа, какво се случи преди малко, на обяд?

— Ти ми кажи. Какво мислиш, че се случи?

— Стори ми се, че земята потрепери, но не беше това. Светлината се промени, въздухът — също. Нещо като… енергиен взрив. — Усети, че думите й звучат глупаво, но продължи: — Ти също я почувства, но другите — не. Никой не усети нищо необичайно.