Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 16

— Ах ти, колко си жесток! Не се тревожи за Нел. Тя не търси неприятности.

— Потръпна, когато разбра, че съм шериф.

— Скъпи, толкова си привлекателен, че караш всички момичета да треперят.

— Но това не важи за теб — възрази той.

— Много знаеш. А сега си върви и ме остави да си гледам работата.

— Тръгвам. И аз имам задължения. Трябва да смъмря Пит Стахр заради миризливото му куче.

— Шериф Тод, толкова си смел! — Миа примигна. — Какво щяхме да правим ние, хората на острова, без теб и решителната ти сестра? Кой щеше да ни защитава?

— Ха-ха. Рипли трябва да пристигне с обедния ферибот. Ще натоваря нея с кучешкия случай.

— Изтече ли вече седмицата? — Миа направи гримаса и отново се залови с подреждането. — Е, нищо хубаво не трае вечно.

— Няма отново да ви разтървавам. По-скоро бих заел с кучето на Пит.

Тя се засмя, но щом Зак си тръгна, погледна към стълбите и се замисли за Нел.

По-късно сутринта реши да се качи горе. Нел вече бе изложила салатите и супата на барплота, явно очаквайки обедните клиенти. Миа забеляза, че салатите изглеждат пресни и съблазнителни, а уханието на супата можеше да изкуши всеки, влязъл в заведението.

— Как вървят нещата?

— Чудесно. Най-накрая стана малко по-спокойно. — Нел избърса ръце в престилката си. — Тази сутрин търсенето е голямо. Кифличките водят в състезанието, а плодовата пита плътно ги следва.

— Сега си в почивка — каза Миа. — Аз ще се погрижа, ако някой дойде, стига да не поиска нещо от тази дяволска машина. — Влезе в кухнята, отпусна се на един стол и кръстоса крака. — Отбий се в офиса ми, когато свърши смяната ти. Трябва да подпишеш трудовия договор.

— Добре. Помислих върху утрешното меню.

— После ще обсъдим и него. Защо не пийнеш чаша кафе и не се отпуснеш?

— Не, благодаря, и без кафе съм твърде нервна. — Нел отвори хладилника и извади бутилка минерална вода.

— Настани ли се вече в къщата?

— Не беше трудно. Не помня някога да съм спала по-добре и да съм се събуждала по-бодра. През отворените прозорци чувах шума на вълните. Като приспивна песен е. Видя ли изгрева тази сутрин? Беше поразителен.

— Ти ще ми разкажеш. Обикновено го пропускам. Не се будя толкова рано. — Протегна ръка и за изненада на Нел, поиска бутилката с вода, за да отпие глътка. — Чух, че си се запознала със Зак Тод.

— Така ли? — Нел грабна една кърпа и започна да излъсква фурната. — О, шериф Тод ли? Да, поръча си кафе в пластмасова чашка и боровинкова кифличка.

— Фамилия Тод живее на острова от столетия и Закари е един от най-добрите. Много е мил — многозначително вметна Миа. — Грижовен и добър, без да е досаден.

— Той твой… — Думата приятел не й се стори твърде подходяща за жена като Миа. — Имате ли връзка?

— Романтична ли? Не. — Миа подаде обратно бутилката на Нел. — Много е добър за мен. Все пак имах малко увлечение по него, когато бях на петнайсет или шестнайсет години. Готин е, както навярно си забелязала.

— Мъжете не ме интересуват.

— Разбирам. И затова ли бягаш? От някой мъж? — Тъй като Нел не отговори, Миа се изправи. — Е, когато имаш настроение да говориш за това, аз съм отлична слушателка и мога да проявявам съчувствие.