Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 14

— Да опитаме от плодовата пита.

— О, разбира се. Само почакайте да донеса малко от кухнята. — Втурна се натам и се върна обратно с парче плодова пита върху хартиена салфетка.

Без да каже нищо, Миа го раздели на две и подаде половината на Лулу. Когато отхапа първата хапка, тя се усмихна.

— И това ако не е препоръка! — промърмори, после се обърна към Нел: — Ако не престанеш да трепериш, клиентите ще си помислят, че си нервна, защото с храната нещо не е наред. Няма да си поръчат и ще пропуснат нещо много специално. Имаш дарба, Нел.

— Харесва ли ти? — Нел въздъхна с облекчение. — Опитах от всичко по малко тази сутрин и сега ми е лошо — добави и прокара ръка по корема си. — Исках всичко да бъде както трябва.

— Наистина е така. Сега се отпусни, защото ако се разнесе мълвата, че имаме гений в кухнята, ще ти се струпа доста работа.

Нел не знаеше дали мълвата вече е тръгнала, но скоро бе твърде заета, за да мисли за страховете си. Преди десет и половина се наложи отново да зареди кафе машината и да допълни подносите. Всеки път, когато касата иззвънеше, я обземаше вълнение. А когато я помолиха за половин дузина кифлички за един клиент, който твърдеше, че никога не е опитвал по-хубави, Нел едва се въздържа да не затанцува.

— Благодаря, пак заповядайте.

Сияеща, тя се обърна към следващия клиент. Първото впечатление на Зак от нея бе, че е хубава блондинка с бяла престилка, широка усмивка и трапчинки. Това доста му допадна и закачливо й се усмихна в отговор:

— Чух за кифличките, но не и за усмивката.

— Тя е безплатна. Ще платите само за кифличките.

— Ще взема една с боровинки. И чисто дълго кафе в пластмасова чашка. Казвам се Зак. Зак Тод.

— Нел.

Тя взе една чашка. Не бе нужно да поглежда крадешком към него. Опитът я бе научил бързо да чете по лицата на хората и да ги запомня. Докато пълнеше чашката, неговото все още бе в съзнанието й.

Беше мургаво, с леки ветрилообразни бръчици около проницателните му зелени очи. Имаше широка долна челюст и диагонален белег на брадичката, който събуди любопитството й. Кестенява, немного дълга коса с малки къдрици, вече леко изсветлели от юнското слънце. Носът му бе правилен, а когато се усмихнеше, се виждаше леко изкривен преден зъб.

Лицето му й се стори честно. Изглеждаше открит и приветлив човек. Тя сложи кафето на тезгяха и му хвърли още един поглед, докато издърпваше кифличка от подноса.

Имаше широки рамене и силни ръце. Ризата му, избеляла от слънцето, бе с навити ръкави. Ръката, която обхвана чашката с кафе, бе едра и с широка длан. Нел бе склонна да се доверява на мъже с големи ръце. Нежните, с тънки пръсти бяха онези, които можеха да нанасят смъртоносни удари.

— Само една ли? — попита, докато слагаше кифличката в хартиен пакет.

— Засега една ми стига. Говори се, че си пристигнала на острова едва вчера.