Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 15

— Доста бързо се е разчуло според мен. — Нел маркира поръчката на касата и с удоволствие забеляза как той отвори пакета и помириса кифличката.

— Ще се разчуе из целия остров, ако е толкова вкусна, колкото ухае. Откъде си?

— От Бостън.

Той вдигна глава.

— Не ми прилича на бостънски. Имам предвид акцента — обясни, когато Нел го погледна втренчено.

— О! — Спокойно взе парите му. — Не съм отраснала в Бостън. Родена съм в малко градче в Средния запад, в околностите на Кълъмбъс. Но много съм се местила. — Усмихна се и му подаде рестото и касовия фиш. — Предполагам, че затова акцентът ми не е характерен за определено място.

— Сигурно е така.

— Здравейте, шерифе.

Зак хвърли поглед през рамо и кимна.

— Здравейте, мис Мейси.

— Говорихте ли с Пит Стахр за кучето му?

— Точно там отивам.

— Ако това псе отново влезе в розите ми, ще се търкаля мъртво. Каква работа има да се отърква в прането ми? Трябва отново да го пера. Иначе обичам кучетата не по-малко от съседа си.

— Добре, госпожо.

— Но Пит трябва да го държи вързано.

— Ще говоря с него тази сутрин. Трябва да си вземете една от тези кифлички, мис Мейси.

— Влязох само за книга. — Но погледна към витрината и присви устни. — Наистина изглеждат вкусни. Ти сигурно си новото момиче.

— Да. — Нел усета парене в гърлото. Боеше се, че гласът й ще издаде вълнението и. — Казвам се Нел. Мога ли да ви предложа нещо?

— Ще седна на чаша чай с парче плодова пита. Имам слабост към хубавите сладкиши. Чаят да не бъде от онзи в пакетчетата, а истински портокалов. Кажете на Пит да държи кучето си далеч от прането ми — отново се обърна мис Мейси към шерифа. — Иначе той ще го пере.

— Да, госпожо. — Зак се усмихна на Нел и преднамерено задържа поглед върху лицето й. Забеляза как пребледня, когато Гладис Мейси го нарече шерифе. — Приятно ми е, че се запознахме, Нел.

Тя кимна леко и шерифът забеляза безуспешните й опити да скрие, че ръцете й треперят. Запита се какво ли кара хубаво момиче като нея да се страхува от закона. После, докато слизаше по стълбите, си помисли, че някои хора изпитват инстинктивен страх при среща с полицай.

Зак огледа приземния стаж, забеляза Миа, която зареждаше полиците в секцията за детективски романи, и си помисли, че не е зле да й зададе няколко непринудени въпроса.

— Днес тук е много оживено.

— Аха. — Тя продължи да подрежда книгите по местата, но без да се обръща. — Надявам се да стане още по-оживено. Наближава разгарът на сезона, а аз имам тайно оръжие в кафенето.

— Току-що се запознах с нея. Дала си й под наем жълтата къща.

— Да, така е.

— Провери ли трудовата й биография и препоръките?

— Виж какво, Зак. — Миа се завъртя и понеже бе на високи токчета, застана почти очи в очи с него. Потупа го дръзко по бузата. — Приятели сме от доста време. Достатъчно дълго, за да ти кажа да си гледаш работата. Не искам да се качваш в кафенето и да разпитваш служителите ми.

— Добре. Ще я замъкна в полицейския участък и ще извадя гумения маркуч.

Миа се усмихна, после се наклони и леко го целуна по бузата.