Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 158

— Добре ли е момчето?

— Да, ще се заема с въпроса за щетите. Може би ще отнеме време. Хондата беше съвсем нова.

— Знаеш къде да ме намериш.

Нел излезе заедно с него и бе обгърната от топло сияние, когато той се наведе, за да я целуне на раздяла. След това двамата тръгнаха в различни посоки.

Беше изминала едва няколко крачки, когато Гладис Мейси извика зад гърба й:

— Нел! Почакай. — Леко задъхана от усилието да я настигне, Гладис сложи ръка на гърдите си. — Покажи ми пръстена, за който говорят всички.

Преди Нел да повдигне ръката си, Гладис я грабна и се наведе да разгледа пръстена отблизо и внимателно.

— Знаех си, че младият Тод ще направи чудесен избор! — Кимна в знак на одобрение и вдигна поглед към Нел. — Голяма късметлийка си — не само заради пръстена.

— Знам.

— Той израсна пред очите ми. Когато се превърна в млад мъж, започнах да се питам коя ли ще бъде щастливата му избраница. Радвам се, че си ти. Привързах се към теб.

— Мисис Мейси. — Нел импулсивно я прегърна. — Благодаря ви.

— Родени сте един за друг. — Гладис я потупа по гърба. — Знам, че си преживяла трудности — кимна тя, след като Нел се отдръпна. — Когато пристигна тук, долових нещо в очите ти. Но вече няма и следа от него.

— Всичко с минало. Сега съм щастлива.

— Личи си. Определихте ли датата?

— Все още не. — Нел се замисли за адвокатите и Евън. „Ще се справя — каза си. — С всичко!“ — Веднага щом стане възможно.

— Искам място на първия ред.

— Имаш го. Полага ти се и шампанско — колкото можеш да изпиеш — на тридесетата ни годишнина.

— Няма да забравя. Е, трябва да вървя. Скоро чудовищата ще почукат на вратата ми, а не искам да намажат прозорците със сапун. Предай моите благопожелания на бъдещия си съпруг.

— Обещавам.

„Бъдеш съпруг — помисли си Нел, когато отново пое към дома. — Звучи чудесно!“

Ускори крачките си. Трябваше да побърза, за да се прибере преди здрач.

Когато стигна до входната врата на къщата, предпазливо се озърна. Щом се увери, че е сама в чезнещата светлина, протегна ръце към тиквените си фенери, пое си дълбоко лъх и се съсредоточи. Беше необходимо доста голямо усилие. С кибритена клечка би свършила тази работа доста по-бързо, но би се лишила от удоволствието да види как свещите в издълбаните тикви се запалват и фенерите грейват от огъня в съзнанието и. „Господи! — Шумно издиша и избухна в смях. — Господи, страхотно е“.

Не само магията й се струваше удивителна. Най-голяма радост й носеше това, че вече знае коя е и каква е. Беше открила силата, призванието и сърцето си. Отново можеше да управлява съдбата си я да я сподели с мъж, който вярва в нея.

Каквото и да се случеше утре или година по-късно, тя бе Нел — сега и завинаги. С танцова стъпка прекрачи прага.