Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 156

— Благодаря за препоръката — каза той, преливайки от любезност.

Нел влезе през задната врата на кафенето, нехайно поздрави Лулу и продължи нагоре по стълбите. Щом се качи на горния етаж, започна да действа като стихия. След по-малко от две минути извика с престорено тревожен глас:

— Миа, извинявай, можеш ли да дойдеш за малко?

— Вече трябваше да се е научила да се справя сама — промърмори Лулу и работодателката й я стрелна с поглед.

— А ти трябваше да си променила отношението си към нея — отвърна Миа на злобната й забележка и се отправи към стълбите.

Нел стоеше до едната от масите, върху която бе поставена торта с красива глазура и запалени свещи. До нея имаше малка опакована кутийка и три вазички с мимози.

— Честит рожден ден!

Този трогателен жест успя да изненада Миа, което рядко се случваше. На лицето й засия усмивка на искрено задоволство.

— Благодаря. Торта? — Повдигна вежди, докато разглеждаше едната вазичка. — Мимози и подарък. За това си заслужава човек да стане на тридесет.

— Тридесет. — Лулу се промъкна иззад нея и промърмори: — Все още си дете. Ще си поговорим, когато станеш на петдесет. — Подаде и друга опакована кутия, но по-голяма. — Честит рожден ден!

— Благодаря. Е, с кое да започна?

— Първо си пожелай нещо! — нареди Нел. — После духни свещите!

Отдавна не бе правила нещо толкова просто, като да си измисли желание, но го стори и угаси пламъците на един дъх.

— Ти трябва да отрежеш първото парче. — Нел й подаде нож.

— Добре. После е ред на подаръците.

Миа разряза тортата, а след това взе голямата кутия и разкъса опаковката. Вътре имаше мека пелерина с цвят на нощно небе, осеяно със зодиакални знаци.

— О, Лу, прелестна е!

— Ще ти топли.

— Великолепна е! — Нел погали пелерината. — Опитах се да си я представя, когато Лу я описваше, но в действителност е много по-красива.

— Благодаря.

Миа се обърна и потърка буза в лицето на Лулу, преди да я целуне. Въпреки че страните и поруменяха от задоволство, Лулу я побутна да се отдръпне, сякаш бе раздразнена от тази проява на сантименталност.

— Отвори подаръка на Нел, защото и тя изгаря от нетърпение.

— Щом го видях, веднага се сетих за теб — сподели Нел, когато Миа остави пелерината и отвори малката кутийка. В нея блестяха чифт обици с малки сфери от лунен камък, в които бяха гравирани множество сребърни звезди.

— Прекрасни са! — Миа ги разгледа на светлината и целуна Нел. — И съвършено подходящи за днешния ми тоалет — добави и разпери ръце. Отново бе облечена в черно, но по лъскавата материя на роклята й блестяха безброй малки сребристи звезди и луни. — Не устоях на изкушението да си я купя за Хелоуин, а сега и тези… — Бързо свали обиците, които бе сложила, преди да излезе от къщи, и ги замени с подаръка на Нел. — Вече всичко е идеално.

— Добре тогава. — Лулу повдигна очилата си. — Върви да обереш точките!

— О, Лулу, не разваляй настроението ми. — Но Миа се засмя, докато вдигаха наздравица. — Искам торта. — Погледна миниатюрния часовник, който висеше на една от верижките на шията й. — Днес ще отворим няколко минути по-късно.