Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 160

— Няма никакъв рибар — каза тя и извика, когато усети плесницата му.

— Лъжкиня! Знаеш, че ненавиждам лъжците, няма… — При следващия удар от очите й бликнаха сълзи. Но той събуди новата й същност. Тя бе Нел Чанинг, която не би се предала. — Не се приближавай до мен. — Посегна да грабне нож, но той я изпревари. Както винаги, бе по-бърз.

— Това ли искаш? — Извади дългото, назъбено острие и го завъртя на светлината, на сантиметри от носа й. Нел настръхна. Помисли си: „Значи накрая все пак ще ме убие“.

Но вместо това, Евън рязко се обърна и я удари по лицето така силно, че Нел залитна и блъсна главата си в ръба на масата от масивно дърво. За миг сякаш видя ослепителна светлина, а след това й причерня. Не усети как тялото й се стовари на пода.

Миа даде торбичка с лакомства на момче, облечено като космонавт. Книжарницата бе едно от най-посещаваните места на Хелоуин. Беше закачила на витрината танцуващи скелети, ухилени тиквени фенери, летящи призраци и, разбира се — сборище на вещици. Вместо обичайната музика, звучаха вой, писъци и дрънчене на вериги.

Този ден и се струваше най-забавният в годината.

Поднесе на един каубой чаша пунш и от ледените кубчета на дъното на купата се надигна пара. Момчето я изгледа с широко отворени очи.

— Ще яхнеш ли метлата си тази нощ?

— Разбира се. — Миа се наведе. — Каква вещица ще бъда иначе?

— Онази, която преследва Дороти, е лоша вещица.

— Много лоша — съгласи се тя. — А аз съм добра.

— Тя е грозна и има зелено лице. Ти си хубава — засмя се гостът и сръбна от пунша.

— Много благодаря. Ти пък си страхлив. — Подаде му торбичка с бонбони. — Дано не ме изиграеш.

— Ха-ха. Благодаря, госпожо. — Пусна торбичката в чувала си и се затича към къщи да намери майка си.

Развеселена, Миа понечи да се изправи, но я прониза внезапна остра болка, която нахлу в нея като лъч светлина в храм. Видя мъж със светли очи и руси коси и блясък на острие.

— Обади се на Зак! — Втурна се към вратата и гласът й стресна Лулу. — Нел е в беда. Обади се на Зак!

Миа изтича на улицата, заобиколи група деца с карнавални костюми и едва не се блъсна в Рипли.

— Нел.

— Знам. — В съзнанието на Рипли все още отекваше звън. — Трябва да побързаме.

Бавно дойде в съзнание. Погледът й бе премрежен, а в главата и звучеше писък. В стаята бе съвсем тихо. Тя се претърколи, стенейки от болка, и застана на четири крака. Внезапен световъртеж я накара отново да се свие на кълбо.

В кухнята цареше тъмнина, нарушавана само от слабия пламък на свещта в средата на масата. Той бе седнал на единия от столовете. Нел различи лачените му обувки и съвършено изгладените панталони. Изпита желание да заплаче.

— Защо ме караш да те наказвам, Хелън? Единственото обяснение, което ми хрумва, е, че ти харесва. — Побутна я с върха на обувката си. — Така ли е?

Нел се опита да се отдръпне. „Само миг — помоли се тя, — дай ми само миг да си поема дъх и отново ще намеря сили.“

Той притисна гърба й с подметката си.

— Ще отидем някъде, където можем да обсъдим насаме глупавите ти постъпки и всички неприятности, които ми създаде.