Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 159

— Диего! Прибрах се. Няма да повярваш какъв ден преживях. Най-щастливия в живота си. — С пирует влезе в кухнята и натисна ключа за осветлението. Сложи чайника на котлона, преди да се залови да пълни голяма плетена кошница с лакомства. — Дано Бог ни дари с много деца. Отдавна не съм подготвяла карнавален костюм и почерпка. Нямам търпение. — Отвори шкафа. — Оставих колата си до кафенето. Къде ми беше умът?

— Била си разсеяна.

Чашата, към която посегна, се изплъзна от ръката й, удари се в плота и се разби на пода. Плахо се обърна и усети, че ушите й бучат.

— Здравей, Хелън. — Евън бавно се приближи към нея. — Радвам се да те видя.

Не можа да произнесе името му или да издаде какъвто и да било звук. Мислено се помоли това да е поредното съновидение или халюцинация. Но той протегна ръка и тънките му пръсти докоснаха лицето й. Кръвта й се смрази.

— Липсваше ми. Нима мислеше, че няма да дойда? — Плъзна пръсти около тила й и през тялото й премина тръпка на отвращение. — Че няма да те намеря? Нали съм ти казвал безброй пъти, че нищо не ще ни раздели. — Нел затвори очи, когато той се наведе и докосна устните й със своите. Стисна кичур коса в юмрук и рязко го дръпна. — Знаеш с каква прическа те харесвам. Да не би да си се подстригала, за да ме ядосаш?

Тя поклати глава и по бузата й се търкулна сълза. Гласът и допирът му сякаш разрушиха всичко, което бе успяла да изгради, и я накараха да се почувства такава, каквато бе преди. Новата Нел напълно изчезна.

— Наистина успя да ме ядосаш, Хелън. Причини ми много неприятности. Ужасно много. Открадна цяла година от живота ми. — Сграбчи я още по-здраво за косите и наведе главата й назад. — Погледни ме, глупава малка кучко! Гледай ме, когато ти говоря.

Нел отвори очи и срещна студения му празен поглед.

— Знаеш, че трябва да си платиш за това. Повече от година загубено време. И досега си живяла в тази мизерна колиба, надсмивала си ми се и си работила като сервитьорка, слугиня на чужди хора. Опитваш се да развиваш някакъв жалък готварски бизнес. Да ме унижаваш. — Ръката му се придвижи от лицето към шията й и я притисна. — След време ще ти простя, Хелън. След известно време, защото знам, че схващаш бавно и си малко глуповата. Няма ли да ми кажеш защо, любов моя? Защо не ми говориш след толкова дълга раздяла?

Устните й бяха студени като лед, който всеки миг ще се пропука.

— Как ме откри?

В отговор той се усмихна и я накара да потръпне.

— Казах ти, че ще те намеря, където и да отидеш, каквото и да направиш. — Блъсна я така силно, че гърба и се удари в ръба на плота. Болката достигна до съзнанието й някак смътно, като далечен спомен. — Знаеш ли какво заварих тук, в малкото ти гнезденце, Хелън? Мъжки дрехи, кучко. С колко мъже си спала, мръснице? — Чайникът започна да изпуска пара, но никой не му обърна внимание. — Намерила си някой недодялан местен рибар и си му позволила да докосва с грубите си ръце всичко, което принадлежи на мен?

„Зак!“ Това бе първата й ясна мисъл. Толкова ясна, че насълзените й очи издадоха ужас.