Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 157

Не бе трудно да намери жълтата къщичка. Евън забави, докато минаваше покрай нея, за да разгледа малката постройка, скътана сред дърветата. Според него бе почти мизерна колиба и това го накара да се почувства дълбоко засегнат. Хелън предпочиташе да живее в този бордей, вместо в прекрасния дом, който той и бе осигурил.

Едва бе сдържал импулсивното си желание да нахълта в онова кафене и да я повлече навън за косите. „Публичният скандал — напомни си — не е препоръчителен начин човек да се справи с невярната си съпруга.“ — Подобни неща се решаваха насаме.

Върна се в селото, паркира и измина пътя обратно пеша. Кръвта му вече кипеше. Направи внимателен оглед и се убеди, че никоя от съседските къщи не е достатъчно близо, за да му даде повод за безпокойство. Все пак първо се поразходи сред дърветата и скрит в сенките им, дълго наблюдава къщата. Не долови никакво движение и най-сетне изтича до задната врата.

Почувства някаква вълна — силна и заплашителна, която сякаш го тласна обратно назад от вратата. За миг усети, че кожата му настръхва от страх и неволно се отдръпна от прага.

Напиращата ярост надделя над страха. Докато звездовидните камбанки, висящи от стрехите, силно звъняха от внезапен порив на вятъра, той се втурна през невидимата преграда и сграбчи дръжката на вратата.

„Дори не е заключила къщата“, помисли си с раздразнение, щом влезе. Как можеше да бъде толкова лекомислена?

Двадесета слава

Този следобед Нел десет пъти се отправя към дома си, но селото бе пълно с развлечения. Повечето търговци бяха облекли карнавални костюми по случай празника. Демони продаваха железария, а феи рекламираха стоки.

Беше обядвала късно с Рипли, а след това случайно бе срещнала Доркас, която бе решила да организира коледно тържество и приятелският им разговор се бе превърнал в делови.

Всички я спираха на улицата, за да я поздравят за годежа й.

Беше намерила своето място и човека, с когото да сподели живота си тук. Най-сетне бе намерила и призванието си и се бе върнала към истинската си същност.

Отби се в участъка, за да се уговори със Зак да разнесат пакетите с лакомства, които вече бе приготвила за призраците и таласъмите, канещи се да посетят всяка къща в селото, щом се стъмни.

— Може би ще се забавя — каза Зак. — Вече имах разправия с двама тийнейджъри, които се опитаха да ме убедят, че двадесетте рула тоалетна хартия, които искат да купят, са за майките им.

— А ти как се снабдяваше с хартия, за да опаковаш къщата като дете?

— Отмъквах я от един шкаф у дома, както всички нормални хлапета.

Трапчинките и станаха по-дълбоки:

— Избухна ли още някоя тиква?

— Не. Явно вече се е разчуло. — Зак наклони глава встрани. — Днес изглеждаш много весела.

— Защото имам повод. — Нел пристъпи напред и обви ръце около врата му.

Миг след като я притисна в прегръдката си, телефонът му иззвъня.

— След малко ще продължим — увери я той и вдигна слушалката. — Полицейски участък. Да, мисис Стъбънс. Мм? — Отдръпна се от ръба на бюрото, където се бе облегнал, и застана изправен. — Пострадал ли е някой? Добре. Стойте там, идвам веднага. Нанси Стъбънс — каза на Нел и взе якето си от закачалката. — Учела сина си да шофира. Врязал се право в паркираната „Хонда Сивик“ на Байглоу.