Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 155

Трябваше да седне и да изчака, докато яростта му отмине. Трудно бе да разсъждава логично, когато в него се надигаше гняв, макар и оправдан.

„Ще я намеря!“, каза си решително. Ако бе жива, щеше да я открие. Никой не би го спрял. В съзнанието му се прокрадна въпросът какво да прави по-нататък.

Безспорно трябваше да я накаже. Заради скръбта, която му бе причинила, заради измамата й и опита й да се измъкне от обещанието, което му бе дала. Срамът, който му бе донесла с постъпката си, бе неизмерим.

Щеше да я върне обратно в Калифорния, но не веднага. Първо трябваше да прекарат известно време насаме, за да й напомни за нейната брачна клетва, както и кой командва парада.

Щяха да кажат, че е излетяла от колата, че е ударила главата си или нещо подобно. Поради амнезия, когато напуснала местопроизшествието, не помнела самоличността си. „Пресата ще лапне тази история като топъл хляб“, помисли си Евън.

Веднага щом се оттеглеха на някое усамотено място, щяха да съчинят подробностите. Ако не се получеше, ако тя откажеше да тръгне с него или отидеше в полицията, както бе направила преди време, не би имал друг избор, освен да я убие.

Взе това решение така спокойно, както бе решил какво да поръча за закуска. Нейният избор му се струваше съвсем прост: живот или смърт.

Чу почукване на вратата. Сгъна вестника и отиде да отвори.

— Добро утро, господине — приветливо каза младата камериерка. — Поискали сте смяна на спалното бельо между девет и десет часа.

— Точно така. — Погледна часовника си и забеляза, че е девет и половина. Беше прекарал твърде много време в размисъл.

— Надявам се, че престоят ви тук е приятен. От спалнята ли да започна?

— Да.

Наля си последната чаша кафе, докато по телевизията вървеше безинтересен репортаж от гореща точка в Източна Европа. Твърде рано бе да се обади по телефона в Калифорния, за да провери дали има нещо, което би трябвало да знае. Но можеше да позвъни в Ню Йорк, където очакваше важна сделка.

Влезе в спалнята, за да вземе бележника си и завари там камериерката, която се бе спряла с куп чисти чаршафи пред тоалетката и гледаше снимката на Хелън.

— Проблем ли има?

— Моля? — Момичето се изчерви. — Не, господине. Извинявайте. — Припряно се залови да постила чаршафите.

— Много съсредоточено гледахте тази снимка. Защо?

— Симпатична жена.

Гласът му я караше да трепери. Искаше час по-скоро да свърши работата си в тази стая и да излезе.

— Да, това е съпругата ми Хелън. Гледахте я така, сякаш лицето й ви е познато.

— Не, господине. Не мисля. Просто ми напомня някого.

Евън едва се сдържа да не скръцне със зъби.

— Така ли?

— Много прилича на Нел… въпреки че тя няма такива красиви коси и не изглежда… толкова изтънчена.

— Наистина ли? — Кръвта му закипя, но продължи да говори със спокоен, почти приятелски тон: — Интересно. Жена ми би се зарадвала да узнае, че има двойница. — „Нел“. Майката на Хелън я бе наричала така. Простовато име, което никога не му бе харесвало. — На острова ли живее тази Нел?

— Да, установи се тук през лятото. Живее в жълтата къщичка. Работи в кафенето над книжарницата и се занимава с доставка на храна. Готви божествено. Трябва да се отбиете там за обяд. Всеки ден предлага сандвичи и супи, специалитети на заведението и винаги са превъзходни.