Читать «Танц във въздуха» онлайн - страница 151

— Нуждая се от малко помощ и от съвет. Мисля, че въпросът е от юридическо естество. Създадох си фалшива самоличност, попълвах фалшиви данни в официални формуляри и се подписвах с име, което по закон не е мое. Мисля, че и инсценирането на собствената ми смърт е престъпление, поне заради измама със застраховка „Живот“.

Зак не откъсваше поглед от очите й.

— Мисля, че когато със случая ти се заеме адвокат и всички факти станат известни, няма да бъдат повдигнати обвинения. Какво се опитваш да ми кажеш, Нел?

— Искам да се омъжа за теб. Искам да прекарам живота си с теб и да имаме деца. За да се осъществи това, налага се да скъсам с миналото си. Трябва да знам срещу какво ще бъда изправена и дали ще лежа в затвора.

— Няма да отидеш в затвора. Нима мислиш, че бих го допуснал?

— Не зависи от тебе, Зак.

— Фалшивите ти документи няма да накарат ничие чувство за справедливост да заговори. Всъщност… — Многократно бе обмислил нещата от тази гледна точка. — Всъщност, Нел, когато разкажеш историята си, ти ще се превърнеш в героиня.

— Не, никой не би ме нарекъл героиня.

— Знаеш ли какво сочи статистиката за домашното насилие? — Отвори долното чекмедже, извади една папка и я сложи на бюрото си. — Събрах малко информация. Може би някога ще поискаш да я прегледаш.

— С мен беше различно.

— С всички е различно, всеки път. Фактът, че произхождаш от добро семейство и че си живяла в голяма, разкошна къща не променя нищо. Мнозина, които мислят, че с тях е различно или че не могат да променят положението си по никакъв начин, ще те гледат и слушат с възхищение. Някои от тях ще направят крачка, на която без твоя пример не биха се решили. Това те прави героиня.

— Даян Маккой. Все още не можеш да се примириш, че не успя да й помогнеш. Че тя не ти позволи.

— По света има безброй жени като нея.

Нел кимна:

— Добре. Но дори ако обществените симпатии са на моя страна, все пак съм нарушила закона.

— Ще се справим с всичко постепенно. Що се отнася до застрахователната компания, ще получат парите си обратно. Ако се наложи, ще им платим. Заедно ще сторим каквото е необходимо.

Щом чу тези думи, от плещите и падна огромна тежест.

— Не знам откъде да започна.

Зак стана, заобиколи я и клекна пред нея.

— Искам да направиш това заради мен. Знам, че е егоистично, но нямам избор. Искам да го направиш и за себе си. Повярвай ми.

— Ще стана Нел Тод. Ще нося име, което желая. — Забеляза как изражението му се промени и погледът му издаде тревога и осъзна, че никога досега не се е чувствала толкова уверена в нещо. — Боя се от него, не мога да се отърся от това чувство. Но няма да се спра пред нищо. Искам да живея с теб, да седим на верандата вечер и да гледаме звездите. Искам да нося прекрасния пръстен, които си ми купил. Искам да изживея с теб толкова неща, които иначе никога не бих имала. Страхувам се и искам да се избавя от страха.

— Познавам един адвокат в Бостън. Ще му се обадим и ще започнем.

— Добре — въздъхна тя. — Добре.

— Има нещо, за което държа да се погрижа още сега. — Зак се изправи, отново заобиколи стола й и отвори едно чекмедже на бюрото. Сърцето й подскочи от радост, когато видя кутийката в ръката му. — Непрекъснато го нося със себе си. Омръзна ми да го пъхам тук или да стои на тоалетката у дома. Да го сложим там, където му е мястото.